Силата на Българското слово

В навечерието на 24 май, най-хубавия Български празник; на азбуката, просветата и културата, Фондация „Памет и Дух Български“ организира благотворително събитие – седянка, под надслов „Силата на Българското слово“. На 21 май в Съюза на Архитектите гости на фондацията бяха Нора Пенева, автор на книгите „Номер 9“, „Буки“ и „Глаголическиименник и нумерология“, Мария Алексова, бижутер на арт бижута с колекция Глаголически бижута, Силвия Асенова, художник, а входът за събитието беше с дарения. Средствата събрани от събитието ще бъдат изразходвани за сътворяването на авторска песен във възхвала на Донка Ушлинова (Комитката).

Десислава Хаджийска, автентичен народен изпълнител, съосновател на фондация „Памет и Дух Български“ откри събитието и представи другите съоснователи - Мадлен Владимирова и Николета Хаджийска. Целта им е да събуждат Българския дух и силата на родовата памет, като работят в обществена полза, издържат се от дарения. В публиката имаше жена, която плетеше, тъй като е дошла на седянка. Седянката е стар български обичай; след приключване на земеделската работа на полето през есента, е започвал сезона на седянките; на първата за сезона седянка са се събирали само момите и са имали наричания за любов; на следващата вечер започват да идват ергените; после майки, баби; седянките са място за общение на цялото село, които са продължавали до първи петли. Паметта на един народ е неговата сила, чрез традицията съхраняваме и предаваме ценностите, уменията и практиките на народа от поколение на поколение.

Нора Пенева започна своя разказ с въпросите „Кое ни прави българи? Кога ще загубим нашата идентичност като българи?“ и даде отговора – „докато има слово; хора, които говорят на български и пишат с кирилски букви, пеят български песни, танцуват български хора, няма да се загуби българската идентичност“. Темата на нейното изложение беше различна гледна точка на образа на Свети Константин Кирил Философ. Спомена за неуважението към светостта на образа в медиите в момента. Роден през 827 г в Солун като Константин, умира на 42 години; най-малкия от 7 сина на Лъв, византийски военен служител и майка му Мария (с български произход по неофициални източници). В езотеричната и окултна митологична традиция седмият син  от седем сина има особено място – смята се, че този човек носи божествена енергия, висш духовен дар, или вътрешна сила, предопределена от съдбата; счита се, че е носител на свръхестествени способности, ясновидство, дарбата на изцеление, мистично знание, връзка с ангели или невидими светове. Това е зададено в образа на Свети Константин Кирил Философ. Полиглот, интелектуалец, мисионер или човек със свръхестествени способности. Символ е на пробудения дух в човешко тяло. В младежките си години следва в Магнаурската школа, където следват български владетели; до 24-тата си година владее арабски, иврит, латински, музика, аритметика; създава глаголицата – най-великото му постижение - азбука на светлината, сакрален буквен код, съставен от знаци, в които е вложено числово, космическо и духовно значение; превежда евангелията с помощта на глаголическите букви, тоест сваля божественото в достъпна форма - „И словото стана плът“. Създавайки глаголицата Св. Константин Кирил засява семето на българската култура и идентичност. Глаголицата официално е приета за свещенна, папа Адриан приема в Рим през 867 г Св. Константин Кирил и брат му Методий с почести, освещава книгите преведени от тях с помощта на глаголицата и позволява използването им в литургия (невиждан до тогава акт, тъй като до тогава само латински, гръцки и еврейски са били използвани за четене на светото слово) и те са приети за равноапостолни; те носят със себе си мощите на Св Климент Охридски (открити от Св Кирил през провидение).

След увлекателния разказ Нора направи кратка медитация „Словото оживява“ за хората в залата. После получи цветя от организаторите, картина и наричане „Да е светлина в душата ти, да е Слънце по пътя ти, да е здрав корена ти, Благодаря ти, Нора“.

После организаторите поканиха потомка на рода на Васил Левски, която каза няколко думи; и наследник на рода Карамихайлови, в чиято къща се провеждаше в момента събитието (Иван Карамихайлов е бил царски лекар и тук е била клиниката му).

Накрая седянката завърши с традиционен поздрав в изпълнение на Денис Колев, акордеонист, композитор, корепетитор на националния амсамбъл Филип Кутев, и Десислава Хаджийска "Спирайте се моми на седянка" (страхотен глас, направо космически, който изпълни залата, а в мен предизвиза избухване, вибрации и настръхване). Събитието завърши с криво хоро в изпълнение на ансамбъл Лозенец, и още две хора, в които ансамбълът включи и публиката. Ако искате да подкрепите дейността на фондацията, можете да направите дарение.