През този сезон Софийска
опера и балет представя на българската публика пълната, оригинална
версия на красивия балет „Баядерка”. Премиерата на спектакъла е била на 19
октомври, а снощи и аз имах удоволствието да го изгледам.
„Баядерка” е балет от Лудвиг Минкус,
либретото е на Сергей Худеков, а хореографията е на Мариус Петипа. Балетът е
вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте
„Баядерка". Балетният спектакъл, който Софийската опера и балет представя,
е дело на руския хореограф Павел Сталинский; сценография Борян Белчев, костюми
Християна Михалева, асистент-режисьор Риолина Топалова, репетитори Мария
Илиева, Милена Симеонова, Ясен Вълчанов. Диригент на спектаклите е Григор
Паликаров.
Действащи лица: Дугманта,
Раджа – Бойко Соколов; Гамзати, негова дъщеря - Веса Тонова; Солор, воин - Цецо
Иванов; Никия, баядерка - Катерина Петрова; Великият брамин – Еленко Иванов; Магедавея,
факир- Тодор Ангелов; Толорагва, воин – Теодор Воденичаров; Златен Бог -
Александър Александров; факири, юноши, служещи на Раджата, девойки при Гамзати,
робини, слуги, раджи, воини, баядерки, факири, скитници, музиканти, ловци. Участват
солистите и ансамбъла на балета и оркестъра на Софийска опера и балет и ученици
от НУТИ.
Сюжетът разказва
история за любов, вярност, саможертва, измяна, завист, омраза, коварство,
отмъщение и убийство. Действието се развива в древна Индия и разказва за
страстната любов и саможертва на баядерката Никия към смелия войн Солор; за
любовта на Великия брамин към баядерката и отмъщението му.
Спектакълът
страшно много ми хареса; музиката е много приятна и звучи красиво; костюмите
бяха много красиви (за тях са похарчени доста пари, но браво, заслужавало си е),
сценографията беше подходяща, на сцената се появи дори слон, който поклащаше
бавно глава; в последното действие сцената изглеждаше наистина приказно с
пълната Луна, звездното небе и красивите сенки, които изпълват света на
сенките, виденията и илюзиите. Всички солисти играеха много артистично, особено
в ролите на Никия, Гамзати и дивачката и танцуваха красиво и грациозно. Малките
негърчета, вероятно ученици от балетното училище, бяха много сладки, много им
се радвах. В някои случаи имаше проблем със синхрона в ансамблите, но това си е
по принцип минус на българската школа, за разлика от руската, където балерините
в ансамблите танцуват в синхрон като роботи. Второ и трето действие бяха
празник за сетивата, видяхме букет от красиви костюми и красиви танци и чухме
красива музика; прекрасни картини, изпълнени с изящество, грациозност, красота
и емоция. Въпреки, че спектакълът е с два антракта и продължава два часа и
половина, времето не се усеща. Препоръчвам го горещо за гледане на хората,
които харесват балет, красивото в живота, любовта и приказките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар