„Суматоха” в Малък градски театър

снимка на от сайта на театъра

Снощи гледах постановката, с която Малък градски театър „Зад канала” откри сезона си с премиера през октомври – „Суматоха”. „Суматоха” (1967) е една от най-познатите и поставяни пиеси от Йордан Радичков, а Малък градски театър представя прочита на пиесата на Мариус Куркински. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката на Мартин Каров. Участват: Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова.

Аз исках да гледам постановката, тъй като е доста известна като текст и за мен е класика в българския театър, а и като видях, че Мариус е режисьор, реших, че си заслужава да се види. Като цяло прочитът на Мариус на пиесата не ми хареса, след първия половин час започнах да изпитвам досада (която продължи до края) и да поглеждам към часовника, а спектакълът продължава два часа (след като мина час и половина с компанията се питахме какво още следва, защо не свършва и се шегувахме – „следва още едно разказче за мъртвата лисица”). След последния разказ за умрялата лисица на моята компания й се искаше да убие някой на сцената от досада. Странно ми се стори представянето на умрялата лисица или злото като изкусителна руса красавица а ла Мерилин Монро – стоеше ми като кръпка на фона на българската картина. Спектакълът наистина звучи смешно и общочовешки, но някои идеи са странни, като например представянето на надеждата, новото начало и живота със зелено дърво и бременна жена - стояха ми като кръпки на фона на общия сюжет. Актьорите в суматохата на Мариус играят добре, с желание; в началото ми се стори, че някои от тях играят така, все едно гледам Мариус в „Сътресение”, но първоначалното впечатление отминава. Евгени Будинов в ролята на ром малко ми се стори, че преиграва и ме издразни. Албена Михова с монолога на Крокодила в ролята на вечната силна жена страшно ми хареса; много добре й се получи, беше удоволствие да я гледам (жалко, че монологът й беше толкова кратък). Сценографията не е нищо особено – дървено листо, представящо гората като място на действие с дупка, в която изпадат отделните герои в суматохата. Костюмите ми харесаха, нито старомодни, нито много модерни, но напомнящи за българското село/град.

Като цяло постановката не ми хареса (не се хареса и на моята компания), не я препоръчвам за гледане. След тази постановка в мен се затвърди мнението, че е по-добре Мариус да се концентрира върху моноспектаклите си (през последните години гледах неговите „Сътресение” и „Български разкази” и останах възхитена от тях, за мен той е гениален актьор за моноспектакли) за сметка на режисьорските си проекти (през последните сезони гледах „С любовта шега не бива”, „Ревизор” и сега „Суматоха”, на които е режисьор и режисьорските му интрепретации не ми харесаха). Видях, че Театър „София” също представя прочит на „Суматоха” на режисьора Боян Иванов, който може би по- би си заслужавал да се види. А ако държите да посетите Малък градски театър, горещо препоръчвам „Шведска защита”, за която писах тук.