„Суматоха” в Малък градски театър

снимка на от сайта на театъра

Снощи гледах постановката, с която Малък градски театър „Зад канала” откри сезона си с премиера през октомври – „Суматоха”. „Суматоха” (1967) е една от най-познатите и поставяни пиеси от Йордан Радичков, а Малък градски театър представя прочита на пиесата на Мариус Куркински. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката на Мартин Каров. Участват: Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова.

Аз исках да гледам постановката, тъй като е доста известна като текст и за мен е класика в българския театър, а и като видях, че Мариус е режисьор, реших, че си заслужава да се види. Като цяло прочитът на Мариус на пиесата не ми хареса, след първия половин час започнах да изпитвам досада (която продължи до края) и да поглеждам към часовника, а спектакълът продължава два часа (след като мина час и половина с компанията се питахме какво още следва, защо не свършва и се шегувахме – „следва още едно разказче за мъртвата лисица”). След последния разказ за умрялата лисица на моята компания й се искаше да убие някой на сцената от досада. Странно ми се стори представянето на умрялата лисица или злото като изкусителна руса красавица а ла Мерилин Монро – стоеше ми като кръпка на фона на българската картина. Спектакълът наистина звучи смешно и общочовешки, но някои идеи са странни, като например представянето на надеждата, новото начало и живота със зелено дърво и бременна жена - стояха ми като кръпки на фона на общия сюжет. Актьорите в суматохата на Мариус играят добре, с желание; в началото ми се стори, че някои от тях играят така, все едно гледам Мариус в „Сътресение”, но първоначалното впечатление отминава. Евгени Будинов в ролята на ром малко ми се стори, че преиграва и ме издразни. Албена Михова с монолога на Крокодила в ролята на вечната силна жена страшно ми хареса; много добре й се получи, беше удоволствие да я гледам (жалко, че монологът й беше толкова кратък). Сценографията не е нищо особено – дървено листо, представящо гората като място на действие с дупка, в която изпадат отделните герои в суматохата. Костюмите ми харесаха, нито старомодни, нито много модерни, но напомнящи за българското село/град.

Като цяло постановката не ми хареса (не се хареса и на моята компания), не я препоръчвам за гледане. След тази постановка в мен се затвърди мнението, че е по-добре Мариус да се концентрира върху моноспектаклите си (през последните години гледах неговите „Сътресение” и „Български разкази” и останах възхитена от тях, за мен той е гениален актьор за моноспектакли) за сметка на режисьорските си проекти (през последните сезони гледах „С любовта шега не бива”, „Ревизор” и сега „Суматоха”, на които е режисьор и режисьорските му интрепретации не ми харесаха). Видях, че Театър „София” също представя прочит на „Суматоха” на режисьора Боян Иванов, който може би по- би си заслужавал да се види. А ако държите да посетите Малък градски театър, горещо препоръчвам „Шведска защита”, за която писах тук.

„Шведска защита” и „Канкун” на Малък градски театър

снимки от сайта на театъра

Отдавна не бях гледала постановка, която да ми хареса на сто процента и която с чиста съвест да препоръчам горещо. Миналият петък с приятели гледахме постановката „Шведска защита” в Малък градски театър „Зад канала” и много ни хареса; препоръчвам я горещо. Не само на нас ни хареса, но и повечето зрители на излизане от залата коментираха, че много им е харесала.

„Шведска защита” е пиеса от испанския драматург Жорди Галсеран с оригинално заглавие „Методът Грьонхолм” (2003), по името на шведски психолог, автор на специална процедура за подбор на персонал. Режисьор на постановката е Бина Харалампиева, сценография и костюми Петя Стойкова, музика Асен Аврамов. Участват Атанас Атанасов, Пенко Господинов, Петър Калчев, Василена Атанасова. Пиесата, определяна като офис-трилър, се е играла от февруари 2008 на сцената на Малък градски театър "Зад канала" с участието на Христо Мутафчиев до миналата есен, когато той получи инсулт; от февруари месец тази година (когато е втора премиера на спектакъла) представленията са подновени, поради големия интерес, с участието на Петър Калчев в същата роля (който се справя блестящо). "Шведска защита" е една от най-гледаните пиеси в Европа; поставена е в повече от 25 страни с голям успех. Спектакълът има награда Аскеер 2008 на Атанас Атанасов за водеща мъжка роля.

Пиесата представя интервю за работа в голяма мултинационална компания, в която кандидатстват трима мъже и една жена. Кандидатите са подложени на специфичен подбор, който включва игри, в които се разголва професионалния и личен живот на кандидатите, всички техни тайни лъсват, а реакциите, емоциите и действията на кандидатите са наблюдавани и преценявани тайно с камери. Игра на нерви, в която се разразяват всякакви емоции и страсти и в която оцелява най-хладнокръвният или най-коравосърдечният.

Това е една много добра, модерна, оригинална постановка, в която действието е динамично, държи те в напрежение до самия му (неочакван) край, прави те съпричастен (тъй като всеки се е явявал на интервю за работа) и готов да заемеш една от страните на интервюираните. Актьорската игра е много добра, сценографията също е интересна, костюмите са подходящи (липсва безсмисленото събличане, характерно за много постановки напоследък). Продължителността й е два часа, но те минават неусетно. Препоръчвам я горещо за гледане.

Друга постановка на същия театър и екип, която гледах неотдавна и която сравнително ми хареса е „Канкун”. „Канкун” (2007) е също пиеса на Жорди Галсеран, поставена в Испания през 2008, а у нас през ноември 2010 като копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив и Малък градски театър „Зад канала” от същия екип: режисьор - Бина Харалампиева, сценография и костюми - Петя Стойкова и музика Асен Аврамов. Участват Ирини Жамбонас, Искра Донова, Филип Аврамов и Ивайло Христов. Постановката има награда Икар 2011 за главна женска роля на Ирини Жамбонас и номинация за Аскеер 2011 за Ирини Жамбонас.

„Канкун” е спектакъл за изборите, които правим в живота си; понякога се връщаме назад в миналото и се питаме правилно ли сме постъпили или не. Тези действия (макар и безсмислени) са характерни за всеки човек, всеки в даден момент от живота си се обръща назад, пита се дали е направил правилен избор, съжалява или не за дадена постъпка и се терзае дали, ако бе постъпил по другия начин или поел по другия път, животът му щеше да е различен, по-добър и по-щастлив. Това е характерно за всеки човек и именно за тези избори ни напомня пиесата. Действието се развива в хотелска стая в Мексико между две семейни двойки. Действието не е особено динамично, разчита се на диалога и играта на актьорите. Сценографията, както и костюмите не са нещо особено, но са интересни. В един момент ме издразни разхождането на един от героите чисто гол, което и на мен, и на моята приятелка ни се стори безсмислено и странно режисьорско решение (може ли без безсмислени събличания, запазена марка за българския театър, моля). Като цяло актьорите играят добре и постановката е интересна, но може би в края да се стори на някои хора странна и досадна; може да се гледа.