„Шведска защита” и „Канкун” на Малък градски театър

снимки от сайта на театъра

Отдавна не бях гледала постановка, която да ми хареса на сто процента и която с чиста съвест да препоръчам горещо. Миналият петък с приятели гледахме постановката „Шведска защита” в Малък градски театър „Зад канала” и много ни хареса; препоръчвам я горещо. Не само на нас ни хареса, но и повечето зрители на излизане от залата коментираха, че много им е харесала.

„Шведска защита” е пиеса от испанския драматург Жорди Галсеран с оригинално заглавие „Методът Грьонхолм” (2003), по името на шведски психолог, автор на специална процедура за подбор на персонал. Режисьор на постановката е Бина Харалампиева, сценография и костюми Петя Стойкова, музика Асен Аврамов. Участват Атанас Атанасов, Пенко Господинов, Петър Калчев, Василена Атанасова. Пиесата, определяна като офис-трилър, се е играла от февруари 2008 на сцената на Малък градски театър "Зад канала" с участието на Христо Мутафчиев до миналата есен, когато той получи инсулт; от февруари месец тази година (когато е втора премиера на спектакъла) представленията са подновени, поради големия интерес, с участието на Петър Калчев в същата роля (който се справя блестящо). "Шведска защита" е една от най-гледаните пиеси в Европа; поставена е в повече от 25 страни с голям успех. Спектакълът има награда Аскеер 2008 на Атанас Атанасов за водеща мъжка роля.

Пиесата представя интервю за работа в голяма мултинационална компания, в която кандидатстват трима мъже и една жена. Кандидатите са подложени на специфичен подбор, който включва игри, в които се разголва професионалния и личен живот на кандидатите, всички техни тайни лъсват, а реакциите, емоциите и действията на кандидатите са наблюдавани и преценявани тайно с камери. Игра на нерви, в която се разразяват всякакви емоции и страсти и в която оцелява най-хладнокръвният или най-коравосърдечният.

Това е една много добра, модерна, оригинална постановка, в която действието е динамично, държи те в напрежение до самия му (неочакван) край, прави те съпричастен (тъй като всеки се е явявал на интервю за работа) и готов да заемеш една от страните на интервюираните. Актьорската игра е много добра, сценографията също е интересна, костюмите са подходящи (липсва безсмисленото събличане, характерно за много постановки напоследък). Продължителността й е два часа, но те минават неусетно. Препоръчвам я горещо за гледане.

Друга постановка на същия театър и екип, която гледах неотдавна и която сравнително ми хареса е „Канкун”. „Канкун” (2007) е също пиеса на Жорди Галсеран, поставена в Испания през 2008, а у нас през ноември 2010 като копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив и Малък градски театър „Зад канала” от същия екип: режисьор - Бина Харалампиева, сценография и костюми - Петя Стойкова и музика Асен Аврамов. Участват Ирини Жамбонас, Искра Донова, Филип Аврамов и Ивайло Христов. Постановката има награда Икар 2011 за главна женска роля на Ирини Жамбонас и номинация за Аскеер 2011 за Ирини Жамбонас.

„Канкун” е спектакъл за изборите, които правим в живота си; понякога се връщаме назад в миналото и се питаме правилно ли сме постъпили или не. Тези действия (макар и безсмислени) са характерни за всеки човек, всеки в даден момент от живота си се обръща назад, пита се дали е направил правилен избор, съжалява или не за дадена постъпка и се терзае дали, ако бе постъпил по другия начин или поел по другия път, животът му щеше да е различен, по-добър и по-щастлив. Това е характерно за всеки човек и именно за тези избори ни напомня пиесата. Действието се развива в хотелска стая в Мексико между две семейни двойки. Действието не е особено динамично, разчита се на диалога и играта на актьорите. Сценографията, както и костюмите не са нещо особено, но са интересни. В един момент ме издразни разхождането на един от героите чисто гол, което и на мен, и на моята приятелка ни се стори безсмислено и странно режисьорско решение (може ли без безсмислени събличания, запазена марка за българския театър, моля). Като цяло актьорите играят добре и постановката е интересна, но може би в края да се стори на някои хора странна и досадна; може да се гледа.