18 декември 2012

Руми, суфизъм и Любов в „Дервишите – мистиците на Изтока”

Снощи, 17 декември (датата не е случайно избрана), се състоя премиерата на новия пълнометражен документален филм на режисьора Стилиян Иванов – „Дервишите – мистиците на Изтока” в 19 часа в Синема сити, София и едновременно в още 6 града в България (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе, Варна и Благоевград). Представянето на филма в България е под патронажа на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, а самият филм е създаден със съдействието на Министерството на културата и туризма на Република Турция. Аз специално от началото на декември следях интервютата на режисьора в медиите и чаках с голям интерес самата премиера на филма (по-късно ще споделя защо), а се оказа, че много хора също като мен са чакали с интерес филма, защото в 7-те града прожекциите са били изкупени предварително, и в София, Пловдив и Варна пуснаха допълнителни прожекции по-късно вечера. Аз специално направих резервации за мен и приятели една седмица по-рано и по това време почти не бяха останали билети. Може би в София трябваше да се резервира по-голяма зала, за да не се правят допълнителни прожекции поради големия интерес. Аз очаквах и като премиера да има кратко представяне от автора в началото, но това не се състоя; филмът си започна направо и закъснели зрители се точеха почти двадесет минути и пречеха на останалите. Но, както и да е, филмът ми хареса и го препоръчвам за гледане за обогатяване на общата култура на всеки.
Автор и режисьор на филма е Стилиян Иванов, автор на музиката е Георги Стрезов, художник Андриан Генчовски, Даниел Спасов изпълнява песента от саундтрака, а продуцент е Деян Неделчев. Наталия Гуркова играе ролята на Любовта.
А сега, защо очаквах филма с нетърпение?! Защото през последните година-две започнах да чета и научавам различни неща, свързани с древните езотерични учения като питагорейство, Кабала и суфизъм; с изненада открих, че много от постулатите в Кабала са същите и в суфизма; като цяло древните езотерични учения и религиозни философии имат еднаква основа – всички залагат на любовта към човека и Бога, към духовното израстване и прераждането на душата. Запознаването със суфизма мина през „Любов” на Елиф Шафак (естествено), през Притчи и поучения на Мевляна Джеляледдин Руми и приключи с поезия на Руми (за сега). Кой е Руми? Джеляледдин Руми, Мевляна е персийски поет, мислител, учител и философ, роден през 1207 в земите на днешен Афганистан, учил в Багдад и Дамаск, прекарал по-голяма част от живот си като философ и учител в Коня (днешна Турция) и починал на 17 декември 1273 година. За това и дата на премиерата на филма беше избрана да бъде 17 декември; защото филмът разказва на достъпен език за живота и делото на Руми, за любовта, за прераждането, за търсенето на Бог, за суфизма и за ритуалът сема, създаден от Руми и изпълняван от дервишите с цел медитация и духовно извисяване (т.нар. танц на дервишите) под звуците на ней (инструмент подобен на флейта). 2007 година беше обявена от ЮНЕСКО за Година на Руми, а танцът на въртящите се дервиши е предложен за включване в световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО от Турция. Филмът ни разхожда през земите на древна Месопотамия, Турция, Индия, Египет, Русия и България и представя уникални кадри на въртящи се дервиши, тайни сбирки на съвременни суфи (като например 32 поколение внучка на Руми, която е духовен лидер на въртящите се дервиши и ръководител на братство) и разговори със съвременни суфи-учители. Включва и рисунки с пясък върху стъкло.
Филмът се разпространява на DVD, така че, ако ви звучи интересно и сте изпуснали прожекциите, можете да си го купите.

4 коментара:

Анонимен каза...

Не гледайте този филм! Нито на кино, нито на DVD! Чувствам се лично обидена от повърхността му, прекалено дългите кадри на полуразсъблечени мъже край морето, (които недоумявам защо пресъздават древните мистици Руми и Шамс, които отричат наличието на егото и аз-ът), силиконовата уста на някаква си миска, (чиято роля не е от НИКАКВО значение за филма) и песните на... български?! Това си е чисто и просто арт филм с претенции за документален, оставящ те с много въпроси. Дори не беше обяснено защо докато се въртят дервишите, дясната им ръка е обърната с дланта нагоре, а лявата - с дланта надолу, което е нещо основно за философията им! А нахалството на режисьора да си лепне снимката за финал говори чудесно за качеството на продукцията! Яд ме е, че такива хора правят документалистика и взимат пари за това!

Мария Георгиева каза...

Всеки има право на мнение, Вие не сте харесали филма, но на мен ми хареса на кино и дори си го купих на DVD и го препоръчвам за гледане.
Не знам доколко сте запозната с филмите по темата, но например като документални филми по темата суфизъм, живот и дело на Руми, аз съм гледала следните:
1)Rumi - The Dance Of Love, Турция, 2008;
2)Дервишите - мистиците на изтока, България, 2012;
3)Сема:една завършена любов (One Through Love: a Gathering of lovers), САЩ, 2011;
4) Баба Азис (Bab' Aziz), Тунис, Иран, 2005;
5) Руми, поет на душата (Rumi - poet of the hearth), САЩ, 1998.

Горе-долу такава е и класацията ми на харесване на горе-изброените филми, тоест българският филм на Стилиян Иванов е не по-лош, дори може би е по-интересен от други документални, които са създадени и се разпространяват по темата.
Но както казах, всеки има право на мнение; моето за филма е в публикацията.

Анонимен каза...

Филмът и на мен ми хареса, защото има много документални кадри, както и добра актьорска игра.
Скоро търсих ДВД-то с филма, но никъде го няма по книжарниците, което значе само едно, че филма е търсен!

Анонимен каза...

Ами какво да ви кажа - езотеричната част (съответно истински важната) във филма е като качеството на актьорската игра в латиноамериканските сапунки. Т.е. почти го няма...

Но е вярно, че всички духовни учения имат една и съща цел...

С една дума - за напредналите търсачи/езотерици този филм ще бъде загуба на време.

Публикуване на коментар