Терапевтът

Премиерата на новата постановка, която ще се играе на Камерна сцена в Народния театър - "Терапевтът", беше на 16 и 29 ноември.  "Терапевтът" е по пиеса на Елена Алексиева. Режисьор на спектакъла е Крис Шарков, сценография - Венелин Шурелов, художник на костюмите - Елица Георгиева, композитор - Асен Аврамов. В ролите: Владимир Пенев, Жорета Николова, Марин Янев, Цветан Алексиев, Александра Василева, Илиана Коджабашева.

Историята в пиесата се върти около методите на д-р Мърт (В. Пенев), възпитател на кучета и кучешки психотерапевт, но всъщност психолог на човешката душа и успешен манипулатор на техните стопани. Всеки от клиентите на терапевта има сериозни личностни и емоционални проблеми, усеща сериозни липси в живота си и търси щастие през връзката си с домашния любимец; обединяващото между всички клиенти са именно маниите, които имат, желанието за щастие и любовта към кучетата. Ролята на терапевта е да изкара всичко на повърхността, да го навре безпощадно в очите на човека и да предложи своя версия за изцеление, играейки си с човешките слабости и манипулирайки човешките мисли и страсти.

„Всички сме сами на света. Единствената разлика е, че някои го знаят, а други не. Но всеки запълва празнотите както може. Най-добрият приятел на човека не е друг човек. Понякога е куче, което се държи като човек. А най-често е заблудата, която е измислил сам за себе си.” ни казват авторите на постановката.

След първото премиерно представление, прочетох някакви негативни мнения и отидох да гледам следващото леко предубедена (и до днес в интернет могат да се прочетат само негативни мнения). Въпреки това спектакълът по-скоро ми хареса, отколкото да ме настрои негативно (на моята компания не й хареса). Наистина спектакълът не е за всеки вкус; бих казала, че е по-скоро тежък за масовия вкус, а дали е още в суров вид (както се изказват някои зрители), аз нямам компетенции и претенции да преценя. Актьорската игра според мен е много силна, особено ми хареса партньорството между Владимир Пенев и Жорета Николова. В пиесата има идея и доста за размисъл, ако схванеш замисъла на отделните епизоди-диалози. Сценографията е интересна, а костюмите ми харесаха; куклите, които изпълняваха ролята на кучетата приличаха повече на прасета и в началото почти ме разсмяха. Като цяло бих дала по-скоро положителна оценка за странната постановка, доста от зрителите в залата (сред които много актьори, режисьори и критици), смятам я харесаха, съдейки по аплодисментите и подвикванията „браво” накрая. Всеки обаче трябва да прецени сам за себе си дали подобен спектакъл е по вкуса му, а единственият начин да направи това, е като види постановката и отсъди, а не като чете само негативни мнения в интернет.
П.П Елена Алексиева получи номинация за Икар 2013 за най-добър драматургичен текст.

Елена Алексиева е автор на две стихосбирки и на три сборника с разкази: Читателска група 31 (награда „Хеликон” 2005.), Кой (2006) и Синдикатът на домашните любимци (2010). Романите й включват Рицарят, дяволът, смъртта (2007), Тя е тук (2009) и най-новата й книга, романът Нобелистът (2011, номинация за „Хеликон”). Елена Алексиева е автор и на няколко пиеси, сред които Експериментът (2006, постановка на радиотеатъра на програма «Христо Ботев» на БНР, 2012 г.), Глас (2010) и Терапевтът (2010).