„Суматоха” в Малък градски театър

снимка на от сайта на театъра

Снощи гледах постановката, с която Малък градски театър „Зад канала” откри сезона си с премиера през октомври – „Суматоха”. „Суматоха” (1967) е една от най-познатите и поставяни пиеси от Йордан Радичков, а Малък градски театър представя прочита на пиесата на Мариус Куркински. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката на Мартин Каров. Участват: Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова.

Аз исках да гледам постановката, тъй като е доста известна като текст и за мен е класика в българския театър, а и като видях, че Мариус е режисьор, реших, че си заслужава да се види. Като цяло прочитът на Мариус на пиесата не ми хареса, след първия половин час започнах да изпитвам досада (която продължи до края) и да поглеждам към часовника, а спектакълът продължава два часа (след като мина час и половина с компанията се питахме какво още следва, защо не свършва и се шегувахме – „следва още едно разказче за мъртвата лисица”). След последния разказ за умрялата лисица на моята компания й се искаше да убие някой на сцената от досада. Странно ми се стори представянето на умрялата лисица или злото като изкусителна руса красавица а ла Мерилин Монро – стоеше ми като кръпка на фона на българската картина. Спектакълът наистина звучи смешно и общочовешки, но някои идеи са странни, като например представянето на надеждата, новото начало и живота със зелено дърво и бременна жена - стояха ми като кръпки на фона на общия сюжет. Актьорите в суматохата на Мариус играят добре, с желание; в началото ми се стори, че някои от тях играят така, все едно гледам Мариус в „Сътресение”, но първоначалното впечатление отминава. Евгени Будинов в ролята на ром малко ми се стори, че преиграва и ме издразни. Албена Михова с монолога на Крокодила в ролята на вечната силна жена страшно ми хареса; много добре й се получи, беше удоволствие да я гледам (жалко, че монологът й беше толкова кратък). Сценографията не е нищо особено – дървено листо, представящо гората като място на действие с дупка, в която изпадат отделните герои в суматохата. Костюмите ми харесаха, нито старомодни, нито много модерни, но напомнящи за българското село/град.

Като цяло постановката не ми хареса (не се хареса и на моята компания), не я препоръчвам за гледане. След тази постановка в мен се затвърди мнението, че е по-добре Мариус да се концентрира върху моноспектаклите си (през последните години гледах неговите „Сътресение” и „Български разкази” и останах възхитена от тях, за мен той е гениален актьор за моноспектакли) за сметка на режисьорските си проекти (през последните сезони гледах „С любовта шега не бива”, „Ревизор” и сега „Суматоха”, на които е режисьор и режисьорските му интрепретации не ми харесаха). Видях, че Театър „София” също представя прочит на „Суматоха” на режисьора Боян Иванов, който може би по- би си заслужавал да се види. А ако държите да посетите Малък градски театър, горещо препоръчвам „Шведска защита”, за която писах тук.

Ревизор

снимка от сайта на Народен театър

Снощи най-накрая успях да изгледам „Ревизор” на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов” – постановката, която има дълга история за мен: исках да я гледам още от премиерата й през ноември 2011, четох критика и отворени писма в медиите, купихме през декември билети с приятели, но поради форсмажорни обстоятелства пропуснахме представлението, същите приятели излъгаха, че ще я гледаме все пак заедно и отидоха без мен, а аз си останах с очакването; постановката, за която чувах много добри отзиви от приятели и на която залите са винаги пълни – билетите се свършват още с пускането им за следващия месец в начало на текущия; и така след половин година чакане, успях да Я видя ...и останах разочарована. Чудех се защо при номинирането и раздаването на наградите Икар и Аскеер 2012, постановката, режисьорът, сценографията, музиката и актьорите са подминати от гилдията и вчера разбрах защо. Без да се обиждат хилядите фенове на представлението и актьорите (всеки човек си има различен вкус и аз безкрайно много уважавам и харесвам моноспектаклите на Мариус Куркински), но за мен спектакълът е малко дълъг (почти четири часа с антракта), накрая досаден и на моменти пошъл. Текстът на Гогол си е брилянтен и Мариус в голяма степен е постигнал целта да предаде идеите на автора, който осмива фино някои черти на руската, а и не само, народопсихология като жаждата за власт и пари, корупцията, лакомията, суетата, жестокостта, пошлостта, лъжата, тарикатлъка, завистта и желанието за унищожаване на ближния. Изразните средства на режисьора малко куцат, текстът на Гогол е актуален и днес и не е нужно да бъде осъвременяван с плюшени мечета, сатенени халати, пошли сексуални сцени и тн. Гогол обрисува брилянтно, с тънка ирония, Човека с част от неговите слабости и в частност руското общество през 19 век. Въпреки това на мен (и на приятелите, с които бях и, които се възмутиха от „пошлостта на любовните сцени, които бяха върха”) представлението не ни хареса и ни се стори досадно; едва изчакахме края от уважение, докато залата накрая шумно аплодира актьорите с ръкопляскания и викове „Браво”. Сценографията беше семпла или почти отсъстваше, костюмите бяха ок за мен, актьорите си играеха ту добре, ту на моменти преиграваха. За това представление има противоречиви отзиви, така че е по-добре всеки да прецени за себе си, кои да послуша.

Режисьор на постановката е Мариус Куркински, художник по костюмите - Анна Панайотова, сценография - Никола Тороманов, музика - Емилиян Гацов. Участват Мариус Куркински, Владимир Карамазов, Рени  Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Цветомира Даскалова, Йосиф Шамли, Васил Драганов, Димо Алексиев, Юлиан Вергов, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов, Валери Сегменски, Калин Яворов, Пламен Пеев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Йордан Петков, Виктор Танев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Петър Пондев, Розалина Пейчева, Василена Гецкова, Сара Морфова, Алена Вергова, Марк Делчев, Симон Александров.

Постановката е част от Руския сезон в Народния театър, който започна с „Ревизор” и включва още „Лов на дивипатици” на руския режисьор Юрий Бутусов по Александър Вампилов, „Животът е прекрасен” на Александър Морфов по Николай Ердман и „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев по Пьотр Гладилин.

В същото време в Театър „София” също се играе (още от 2008 година до днес, с повече от 50 представяния) постановката „Ревизор” по Н.В Гогол на режисьора Бойко Богданов, която смятам да посетя за сравнение. Щом е издържала толкова дълго, може и да е по-добро представяне на комедията на Гогол.