30 май 2012

Ревизор


снимка от сайта на Народен театър
Снощи най-накрая успях да изгледам „Ревизор” на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов” – постановката, която има дълга история за мен: исках да я гледам още от премиерата й през ноември 2011, четох критика и отворени писма в медиите, купихме през декември билети с приятели, но поради форсмажорни обстоятелства пропуснахме представлението, същите приятели излъгаха, че ще я гледаме все пак заедно и отидоха без мен, а аз си останах с очакването; постановката, за която чувах много добри отзиви от приятели и на която залите са винаги пълни – билетите се свършват още с пускането им за следващия месец в начало на текущия; и така след половин година чакане, успях да Я видя ...и останах разочарована. Чудех се защо при номинирането и раздаването на наградите Икар и Аскеер 2012, постановката, режисьорът, сценографията, музиката и актьорите са подминати от гилдията и вчера разбрах защо. Без да се обиждат хилядите фенове на представлението и актьорите (всеки човек си има различен вкус и аз безкрайно много уважавам и харесвам моноспектаклите на Мариус Куркински), но за мен спектакълът е малко дълъг (почти четири часа с антракта), накрая досаден и на моменти пошъл. Текстът на Гогол си е брилянтен и Мариус в голяма степен е постигнал целта да предаде идеите на автора, който осмива фино някои черти на руската, а и не само, народопсихология като жаждата за власт и пари, корупцията, лакомията, суетата, жестокостта, пошлостта, лъжата, тарикатлъка, завистта и желанието за унищожаване на ближния. Изразните средства на режисьора малко куцат, текстът на Гогол е актуален и днес и не е нужно да бъде осъвременяван с плюшени мечета, сатенени халати, пошли сексуални сцени и тн. Гогол обрисува брилянтно, с тънка ирония, Човека с част от неговите слабости и в частност руското общество през 19 век. Въпреки това на мен (и на приятелите, с които бях и, които се възмутиха от „пошлостта на любовните сцени, които бяха върха”) представлението не ни хареса и ни се стори досадно; едва изчакахме края от уважение, докато залата накрая шумно аплодира актьорите с ръкопляскания и викове „Браво”. Сценографията беше семпла или почти отсъстваше, костюмите бяха ок за мен, актьорите си играеха ту добре, ту на моменти преиграваха. За това представление има противоречиви отзиви, така че е по-добре всеки да прецени за себе си, кои да послуша.
Режисьор на постановката е Мариус Куркински, художник по костюмите - Анна Панайотова, сценография - Никола Тороманов, музика - Емилиян Гацов. Участват Мариус Куркински, Владимир Карамазов, Рени  Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Цветомира Даскалова, Йосиф Шамли, Васил Драганов, Димо Алексиев, Юлиан Вергов, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов, Валери Сегменски, Калин Яворов, Пламен Пеев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Йордан Петков, Виктор Танев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Петър Пондев, Розалина Пейчева, Василена Гецкова, Сара Морфова, Алена Вергова, Марк Делчев, Симон Александров.
Постановката е част от Руския сезон в Народния театър, който започна с „Ревизор” и включва още „Лов на дивипатици” на руския режисьор Юрий Бутусов по Александър Вампилов, „Животът е прекрасен” на Александър Морфов по Николай Ердман и „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев по Пьотр Гладилин.
В същото време в Театър „София” също се играе (още от 2008 година до днес, с повече от 50 представяния) постановката „Ревизор” по Н.В Гогол на режисьора Бойко Богданов, която смятам да посетя за сравнение. Щом е издържала толкова дълго, може и да е по-добро представяне на комедията на Гогол.

3 коментара:

Анонимен каза...

много си права-подкрепям...четвъртък го гледахме и ми дойде малко вповече..мерси, че си го написала

Unknown каза...

Вече сме 2017...снощи гледахме Ревизор в Народния и нищо не се е променило-полупразен салон...3 часа проточено представление, измъчен смях и отблъскваща сцена на Карамазов и дъщерята....крайно не ми хареса....

Анонимен каза...

Публикуване на коментар