Евровизия – отново слаби песни и политически вот

През изминалата седмица отмина тазгодишното, 57-мо издание на Песенния конкурс "Евровизия", което се проведе в Баку (Азербайджан) с 42 страни участнички. Спечели песента Euphoria на Loreen от Швеция с 372 точки. На второ място останаха бабите от Русия, а на трето моят фаворит Желко Йоксимович с песента Nije Ljubav Stvar и Сърбия.

Първият полуфинал беше на 22 май, като в него участваха: Черна Гора, Исландия, Гърция, Латвия, Албания, Румъния, Швейцария, Белгия, Финландия, Израел, Сан Марино, Кипър, Дания, Русия, Унгария, Австрия, Молдова и Ирландия (подчертани са страните, класирани за финала). Вторият полуфинал се проведе на 24 май, като освен България участваха: Сърбия, Македония, Холандия, Малта, Беларус, Португалия, Украйна, Словения, Хърватия, Швеция, Грузия, Турция, Естония, Словакия, Норвегия, Босна и Херцеговина и Литва. По регламент от двата полуфинала първите 10 песни с най-много точки отиват на финала, а за него директно се класират песните на 6 държави: Азербайджан (като домакин), Германия, Великобритания, Франция, Испания и Италия. Нека не звучи нескромно, но на Първият полуфинал познах 8 от десетте финалиста, а на Вторият - 7 от 10, което показва, че следенето отблизо на конкурса последните няколко години ми помага да разпозная лесно прозрачните тенденции в него; жалко, че това по никакъв начин не помага на нашето представяне (следващата година може да организирам залагания за финала).

Като цяло песните, според мен, бяха за поредна година слаби, с няколко изключения. От Първият полуфинал най-силно от масата се открояваха песните на Кипър и Русия, а на Вторият успя да ме докосне песента на Желко Йоксимович (Сърбия), фадото от Португалия, естествено нашата песен и тази на Литва. Жалко, че за пореден път не се класирахме на финала, Софи изглеждаше много разочарована – аз също, защото този път се надявах искрено да пробием за финала, както през 2007, когато песента "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов завърши пета на финала, но резултатите се оказаха различни. Софи се представи много добре, но уви. Гърците пяха на първия полуфинал и нямаше как да ни подкрепят, а сърби, турци и македонци не ни обичат и не ни подкрепят за финал и така не успяхме отново. Вече четвърта година пиша за финала на Евровизия в блога и всеки път казвам, че конкурсът е политически (дори миналата година публикувах таблица за политическия вот) и трябва реклама. Тази година БНТ май се справи по-добре от предишни с рекламата на Софи, по мое впечатление, но това че страните-съседки на България не могат да се привлекат за „застъпници”, които да подкрепят нашата песен си оказва голямо значение. На финала стисках палци за Желко Йоксимович (Сърбия), защото го харесвам по принцип като изпълнител (имам цели четири негови албума), за Дони Монтел с Love is blind (Латвия), защото песента беше много приятна и за Иви Амаду с La La Love (Кипър), тъй като все пак е с български корени. На финала вотът на държавите си беше почти като предходни години – нищо ново; ако се погледне таблицата ми от миналата година с 8-10-12 точки, които всяка държава присъжда, може да се види, че повечето държави си гласуваха предсказуемо; дори някои страни, като например Молдова (Украйна, Азербайджан, Румъния) и Кипър (Азербайджан, Швеция, Гърция) повториха точно вота си с най-много точки от миналата година. Странен за мен беше вотът на България - Швеция, Азербайджан, Сърбия. За мен занапред остават два въпроса: Защо Сърбия я подкрепят съседите, а България не я подкрепят?! (риторичен) и Трябва ли да се следи конкурса, след като всяка година страните гласуват за едни и същи съседи (тоест конкурсът е предсказуем) и явно ние нямаме голям шанс да пробием? Не е интересно, всяка година се повтаря едно и също. И накрая - Защо точно тази песен спечели, след като не беше нищо особено?! – Защото е най-посочваната от букмейкърите или защото се върти в класациите на скандинавските страни от няколко месеца?! – риторични въпроси, всеки може да си отговори за себе си.