Софийски филмов маратон 2

Продължавам предишния си пост за моята селекция на филми, които избрах от програмата на 19-тият Международен София Филм Фест (5-29 март). Отново „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна.

Пореден филм от програмата Киното днес – Големите майстори, който може би ще тръгне по кината, е драмата „Два дни и една нощ“ (Two days, one night; Белгия-Франция-Италия, 2014, 95 мин.) с режисьори и сценаристи Жан-Пиер и Люк Дарден. Участват Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен и др.

Марион Котияр прави силно изпълнение в ролята на жена, която е на път да изгуби работата си след боледуване и която, за да я запази, трябва да убеди колегите си да гласуват в нейна подкрепа, като загубят годишния си бонус от 1000 евро. Сандра изглежда психически и физически крехка и ранима - вероятна последица от прекараното заболяване, поставена е в трудната ситуация да запази достойнството си, докато се моли за насъщния на децата си. Не е лесно положението и на стоящите срещу нея, които имат своите лични проблеми и които трябва да решат дали да я подкрепят или отблъснат. Зрителят успешно се поставя на мястото на всеки герой; това е изкуството, което лентата ни предоставя – да се поставиш на мястото на всички участници в ситуацията и да разбереш положението им. Ситуация, която не е чужда на милиони хора в Европа, които са безработни, които разчитат на социални помощи или работят на минимална заплата. Какво са 1000 евро бонус в сравнение с хляба и покрива на цяло семейство; за мен (като човек не ценящ парите) или за вас може да са нищо, но за много хора в Европа 1000 евро са цяло богатство. За мен най-ценното в ситуацията беше, че тази жена имаше подкрепата на съпруга си и на най-близката си колежка, които я насърчаваха и подбутваха. Тежка социална драма, позната навсякъде, която повдига въпросите за солидарността, човещината, саможертвата и самоуважението. Филмът на моменти е муден, но не доскучава; трогателен и дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женска роля (Марион Котияр); Кан 2014 – номинация за „Златна плама”; Чикаго 2014 – номинация за наградата на публиката; Европейски филмови награди 2014 – номинация за наградата на публиката, най-добра актриса (Марион Котияр) и сценарий.

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, заснет по действителен случай, е драмата „Тигри“ (Tigers, Индия-Франция, 2014, 90 мин.) с режисьор Данис Танович и сценаристи Анди Патерсън и Данис Танович. Участват Емраан Хашми, Гитанджали, Дани Хюстън, Халид Абдала, Адил Хусейн, Мариам Д’Або и др.

Филмът е критика към големите мултинационални компании, произвеждащи лекарства, козметични продукти и храни, за които отделният човек (и служител, и потребител) не е важен, важни са печалбите и цените на акциите. Проследена е историята на медицински представител на малка местна фирма в Пакистан, който не може да промотира продуктите, тъй като са на малък местен производител, без гръб в областта. Когато започва работа за голяма мултинационална компания (Нестле) продуктите започват сами да се продават, тъй като търговската марка на компанията е силна, познаваема в страната и по света и самата тя продава. Тук се включва критиката към системата - глобалните компании харчат милиони за подаръци (стимули) за лекарите, които да предписват храните и лекарствата им. Рано или късно се появява момент, в който е достигната моралната граница, която всеки представител решава дали да прекрачи, а когато става въпрос за живота на хиляди (а в страна като Пакистан - на милиони), тежестта е по-голяма. Ако решиш да се опълчиш на системата, тя може да те сдъвче и изплюе, дори и със закрилата на голяма неправителствена организация като например Световната здравна организация. В тези моменти губиш всички „приятели“, остават най-доверените хора, семейството и някои борци за свобода. Най-ценното и в тази история според мен беше, че главният герой имаше подкрепата на съпругата и родителите си, за които истината, честта и достойнството, се оказаха по-важни от парите; животът на малкия човек - по-важен от печалбата на глобалната компания. Филмът е интересен, има разследване, напрежение, дори неочакван момент, не оставя никого равнодушен и е задължително да се гледа от работещите в този бизнес с цел „минутка за размисъл“.

Награди и номинации: Сан Себастиан 2014 - номинация за „Златна раковина” за най-добър филм.

Софийски филмов маратон

Между 5-ти и 29-и март за 19-та година в София се провежда Международния София Филм Фест (Sofia International Film Festival). Към момента изгледах само пет филма от програмата на фестивала, но мога да кажа „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна. В няколко поредни поста ще споделя моята селекция на филми.

Първият филм, който изгледах от програмата Киното днес – Големите майстори и който вероятно ще тръгне по кината е „Все още Алис“ (Still Alice, САЩ-Франция, 2014, 99 мин) с режисьори и сценаристи Ричард Глацър и Уош Уестморленд. Филмът е по романа на Лиса Дженова. Участват Джулиан Мур, Кристен Стюарт, Алек Болдуин, Кейт Босуърт, Хънтър Париш и др.

Филмът разказва историята на успешен професор и преподавател по лингвистика, успешна майка на три деца, която се разболява от ранна форма на болестта на Алцхаймер. С поставянето на диагнозата за тази жена започва нов път на опознаване на себе си в новите условия на прогресираща дегенерация на личността. Болестта поставя всички роднини в нова ситуация, едни устояват на предизвикателствата, променят се и тръгват по нов път, други искат да продължат познатия път без да правят усилия. Филмът е интригуващ (да не кажа образователен), ако не знаете какво представлява болестта на Алцхаймер или нямате роднини, които са били сполетени, вероятно ще искате да научите повече. Браво, че е създаден, за да запознае масовата публика с проблема. Мен ме накара да си изровя дисертацията, която беше посветена на синтеза на вещества с потенциална активност при болестта на Алцхаймер; изрових я и си припомних набързо етиология, симптоми, механизми, синтези и т.н.. Болестта е много страшна, опустошаваща, води до пълен упадък на личността и летален край (не ти оставя възможност дори да се самоубиеш като хората). Но да се върнем на филма. Джулиан Мур прави много силна роля в ролята на доктор Алис Хауленд, която се бори достойно с всички сили да запази образа на предишната личност пред себе си и околните. Най-силният момент от филма според мен – речта на болната професорка на една конференция по неврология. Филмът е интересен и трогателен, дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – награда за най-добра женска роля (Джулиан Мур); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Златен глобус ’15 – „Златен глобус” за най-добра актриса в игрален филм драма (Джулиан Мур); Награди Готам ’14 – най-добра актриса (Джулиан Мур); Независим дух ’15 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Джулиан Мур); Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – най-добър филм, посветен на жени, най-добра актриса (Джулиан Мур), Специален диплом (Джулиан Мур) и награда за актьорски кураж (Джулиан Мур).

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, който също е по действителен случай и който също е посветен на пътя на една жена в търсене на себе си е „Моята разходка в дивото“ (Wild, САЩ, 2014, 115 мин) с режисьор Жан-Марк Вале и сценарист Ник Хорнби. Филмът е по мемоарите на Черил Стрейд. Участват Рийз Уидърспун, Лора Дърн, Томас Садоски, Михил Хаушман, Граби Хофман, Кевин Ранкин и др.

Рийз Уидърспуун прави силна роля като млада жена, изпаднала в пропастта на наркотиците, проваления брак, болката и безпътицата от смъртта на майка си. Млада жена с трудно детство, баща - алкохолик и побойник, разделени родители, майка – закрилница и добър пример; която трябва да извърви труден и дълъг път, в търсене и опознаване на себе си и да постави ново начало. Филм за провалите, решенията, загубата, болката, търсенето и откриването; филм, посветен на упоритостта, уязвимостта, смелостта в процеса на себепознаване. „Моята разходка в дивото“ е интересна, пълна с красиви природни картини лента, въпреки дължината си не доскучава и времето не се усеща.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женско роля (Рийз Уидърспуун) и най-добра поддържаща женска роля (Лора Дърн); Златен глобус ’15 – номинация за най-добра актриса в игрален филм  драма (Рийз Уидърспуун); БАФТА ’15 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун); Сателит ’14 – номинация за най-добра актриса (Рийз Уидърспуун), най-добра поддържаща актриса (Лора Дърн) и най-добър адаптиран сценарий; Награда на Кръга на жените кинокритици ’14 – номинация за награда за актьорски кураж и специален диплом (Рийз Уидърспуун); Награди на Гилдията на американските писатели ’15 – номинация за най-добър адаптиран сценарий.

МАНДЕЛА: ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

снимка на cinefish.bg

През март се проведе 18-тото издание на международния филмов фестивал София филм фест. Единственият филм, който успях да изгледам поради липсата на време и който исках да не пропусна беше „Мандела: Дългият път към свободата“. Филмът направи премиерата си за България именно на филмовия фестивал; световната му премиера беше на 29 ноември 2013.

„Мандела: Дългият път към свободата“ (Mandela: long walk to freedom, Великобритания, ЮАР, 2013, 143 мин) е биографична драма с режисьор Джъстин Чадуик и сценарист Уилям Никълсън. Филмът е по автобиографията на Нелсън Мандела - Mandela, Nelson. Long Walk to Freedom, 1994. В ролите: Идрис Елба, Наоми Харис, Тони Кгороге, Риад Муса, Золани Мкива и др.

Филмът проследява пътя, който извървява Мандела от адвокатстването през включването му в политическата и екстремистка дейност на Африкански национален конгрес в борбата с апартейда, годините в затвора (27) до освобождаването му; първите избори, в които участват чернокожи и бели с равни права, до избирането му за първия чернокож президент на ЮАР през 1994-та. През 1993 година Нелсън Мандела получава заедно с президента Фредерик де Клерк Нобелова награда за мир.

Филмът е малко дълъг, почти два часа и половина, но не доскучава и не става досаден. Идрис Елба и Наоми Харис играят страхотно, на моменти от играта им те побиват тръпки, така силно пресъздават силата, емоциите, волята на героите си (Нелсън и Уини Мандела, две икони в историята на Южна Африка).

Безспорно филмът е много силен и вдъхновяващ и у мен остана почудата защо е пренебрегнат от Американските филмови награди Оскар (с претенцията им на връх в киноизкуството), но бързо намерих отговор за себе си - явно защото не е щатски по производство и защото не разказва щатска история; жалко. Филмът е тежък (в отделни моменти ви става студено от болката на униженията, от несправедливостта, от волята и силата за противопоставяне), на места е трогателен (може много пъти да ви разплаче, ако емпатията не ви е чужда), интересен с историята си и вдъхновяващ за тези, които вярват, че човек трябва да се бори за живот, свобода, равни права и щастие. Лентата ни учи, че само несломимите духом успяват; само хората със сила на духа, воля за успех и непримиримост пред трудностите изпъкват като лидери; те водят масите и вдъхновяват, те постигат велики дела, те остават в учебниците, превръщат се в икона за идните поколения и преобръщат световният ход на историята. Тези хора се избраните и един от тях е Нелсън Мандела (както и Уини Мандела и Фредерик де Клерк). Поклон пред паметта на Нелсън Мандела Препоръчвам филма горещо за гледане на киноманите; на любителите на биографиите на велики личности и на запалените по политика и история.

Награди и номинации за филма:

Оскар 2014 – Номинация за най-добра песен – „Ordinary love” на U2; Златен глобус 2014 – награда за най-добра песен и номинации за най-добър актьор във филм драма (Идрис Елба) и музика; БАФТА’14 – Номинации за наградата „Александър Корда” за най-добър британски филм; Акапулко’14 – Номинации за наградата „Холивуд” за артист на годината (Идрис Елба); Черна ролка’14 – Номинации за най-добър актьор (Идрис Елба), поддържаща актриса (Наоми Харис) и женски актьорски пробив (Линдиуе Матсикиза) и др.

Ръжда и кости

снимка на cinefish.bg

Преди два дни погледнах програмата на София филм фест и видях, че „Ръжда и кости” е с последна прожекция; бях го сложила в списъка за гледане и веднага се запътих към Дома на киното, който между другото за жалост никак не е ремонтиран, а бях останала с впечатлението, че е направен основен ремонт на киното, но уви. Все още филмът не е вървял по кината, но за щастие беше включен в програмата на София филм фест.

„Ръжда и кости” (De rouille et d'os/Rust and Bone, Белгия, Франция, 2012, 120 мин.) е типична европейска драма с режисьор Жак Одиар и сценаристи: Томас Бидеген и Жак Одиар, по произведението на Крейг Дейвидсън. Участват: Марион Котияр, Матиас Шонартс, Арман Вердюр, Селин Салет, Корин Масиеро и др. 

Филмът е много добър, интересен, затрогващ, от тези, които в определени моменти (на съпричастност с героите) те стисват за гърлото, отпускат при обрат в сюжета и отново засядат като буца, но при които все пак накрая излизаш доволен, че всичко в живота може да се понесе, щом ни води към щастлив край. Филмът напомня малко на френския „Недосегаемите”, за който съм писала тук. В „Ръжда и кости” е разказана историята на бивш боксьор, който е без работа, без доходи, без приятели, с 5-годишно дете на ръце и сестра в южна Франция, която да ги приюти, който пътува на стоп, краде, участва в нелегални боксови мачове; силен, груб, избухлив и първичен, лишен от сантименти. Разказана е и историята на дресьорка на косатки, със страст към адреналина и съблазняването на мъже в нощни клубове; силна, издръжлива, сексапилна. В даден момент пътищата им се пресичат и двамата поемат предизвикателството на общата им среща, като малко по малко се променят взаимно, градят приятелство, сексуална връзка и любов. В даден момент всеки един от двамата помага на другия с каквото може – силна ръка, разбиране, подкрепа, секс, обич, които на единия връщат желанието за живот, а на другия вярата в себе си и чувствителността. Това е филм за човечността, за силата на духа, за надеждата и желанието за живот и за свободата на личността; за умението да приемаш предизвикателствата, които животът ти отправя с вяра в себе си и в доброто у другите; за човешкото сърце, което има нужда от приятелство, разбиране и любов. Филмът внушава, че няма безнадеждни ситуации, ако вярваме в себе си, в силата на духа си и в околните, които са готови да подадат ръка. Филм за обратите в живота, безнадеждността, желанието за живот, вярата в себе си, филм за любовта. Да се гледа задължително от киноманите. 

През последната година филмът има много номинации  и някои награди: номинация за „Златна палма” в Кан 2012, номинации за Златен глобус 2013 за най-добър чуждоезичен филм и най-добра актриса в драма (Марион Котияр); 4 награди Сезар 2013: за адаптиран сценарий, музика, монтаж и изгряващ актьор (Матиас Шонартс), както и номинации за награда БАФТА за най-добър неанглоезичен филм и за най-добра актриса.

Любов по Ханеке

От доста време се каня да седна да пиша за 17-тия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival, 7 - 17-и март 2013) и за най-търсения филм „Любов”, но все не остава време. Филмът „Любов” е с режисьор и сценарист Михаел Ханеке, оператор - Дариуш Конджи. В ролите - Жан-Луи Трентинян, Еманюел Рива, Изабел Юпер, Александър Таро, Уилям Шимел и др.. Когато го гледах залата беше препълнена до краен предел; доколкото разбирам от публикации, най-големият интерес на феста е към този филм и към „Хичкок”, а програмата на фестивала е доста богата.

Филмът „Любов” е много силен и много тежък, на моменти сърцераздирателен, като показва една нормална житейска ситуация, в която, в наши дни, може да изпадне всяко едно семейство, като едновременно с това разкрива с много топлина едни семейни отношения, които трябва да са присъщи на всяко едно семейство, но явно не са. Филмът ни разкрива любовта в най-чистата й форма между възрастна семейна двойка мъж и жена, нежността, уважението, което изпитват един към друг, приятелството, взаимопомощта. В даден момент жената получава мозъчен удар, след което и деменция и двойката е изправена пред изпитанието да запази достойнството и любовта си насред болката и разрухата, като единия прояви непоколебима отдаденост, а другия благородство. В определен момент всеки един от двамата е изправен пред тежкия избор дали и как да продължи да живее сред болката и разрухата, като същевременно запази честа на другия и достойнството си, както и общата им обич. Ситуации, присъщи на безброй семейства по света. Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива играят много убедително и правят силни роли. Филмът получи множество награди, което може би говори, че съвременното общество (или по-скоро киноиндустрия и зрители) се е отдалечило на светлинни години от нормалните човешки взаимоотношения (като чувства и емоции, за които споменавам по-горе) и от нормалния ход на живота, та възприема историята с такъв интерес и патос.

Ето някои от наградите и номинациите за филма през последната година: Кан 2012 – награда „Златна палма”; Европейски филмови награди 2012 – награди за най-добър актьор (Жан-Луи Трентинян), актриса (Еманюел Рива), режисьор, филм и номинации за композитор и сценарий; две награди БАФТА – за най-добър чуждоезичен филм и за най-добра актриса, 5 награди „Сезар” (най-добър филм, най-добри режисьор, актьор и актриса, най-добър сценарий); награда Златен глобус 2013 за най-добър чуждоезичен филм; Оскар 2013 – номинации за най-добър филм, най-добра актриса (Еманюел Рива), най-добър режисьор, оригинален сценарий и чуждоезичен филм, като спечели Оскар за най-добър чуждоезичен филм. 

Филмът може да бъде гледан в рамките на фестивалната програма и днес 24-ти март,  и на 28-ми, 30 март и 6 април. Всеки киноман трябва да го види.
А повече за моето разбиране по темата любов, можете да прочетете тук.