Софийски филмов маратон 2

Продължавам предишния си пост за моята селекция на филми, които избрах от програмата на 19-тият Международен София Филм Фест (5-29 март). Отново „Браво“ на организаторите – всички зали, в които гледах филми, бяха пълни; на някои от прожекциите имаше седящи по пътеките, а и програмата изглежда супер богата и стойностна.

Пореден филм от програмата Киното днес – Големите майстори, който може би ще тръгне по кината, е драмата „Два дни и една нощ“ (Two days, one night; Белгия-Франция-Италия, 2014, 95 мин.) с режисьори и сценаристи Жан-Пиер и Люк Дарден. Участват Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен и др.

Марион Котияр прави силно изпълнение в ролята на жена, която е на път да изгуби работата си след боледуване и която, за да я запази, трябва да убеди колегите си да гласуват в нейна подкрепа, като загубят годишния си бонус от 1000 евро. Сандра изглежда психически и физически крехка и ранима - вероятна последица от прекараното заболяване, поставена е в трудната ситуация да запази достойнството си, докато се моли за насъщния на децата си. Не е лесно положението и на стоящите срещу нея, които имат своите лични проблеми и които трябва да решат дали да я подкрепят или отблъснат. Зрителят успешно се поставя на мястото на всеки герой; това е изкуството, което лентата ни предоставя – да се поставиш на мястото на всички участници в ситуацията и да разбереш положението им. Ситуация, която не е чужда на милиони хора в Европа, които са безработни, които разчитат на социални помощи или работят на минимална заплата. Какво са 1000 евро бонус в сравнение с хляба и покрива на цяло семейство; за мен (като човек не ценящ парите) или за вас може да са нищо, но за много хора в Европа 1000 евро са цяло богатство. За мен най-ценното в ситуацията беше, че тази жена имаше подкрепата на съпруга си и на най-близката си колежка, които я насърчаваха и подбутваха. Тежка социална драма, позната навсякъде, която повдига въпросите за солидарността, човещината, саможертвата и самоуважението. Филмът на моменти е муден, но не доскучава; трогателен и дълбоко човешки; заслужава да бъде гледан.

Награди и номинации: Оскар 2015 – номинация за най-добра женска роля (Марион Котияр); Кан 2014 – номинация за „Златна плама”; Чикаго 2014 – номинация за наградата на публиката; Европейски филмови награди 2014 – номинация за наградата на публиката, най-добра актриса (Марион Котияр) и сценарий.

Следващият филм, за който искам да разкажа от програмата Киното днес – Големите майстори, заснет по действителен случай, е драмата „Тигри“ (Tigers, Индия-Франция, 2014, 90 мин.) с режисьор Данис Танович и сценаристи Анди Патерсън и Данис Танович. Участват Емраан Хашми, Гитанджали, Дани Хюстън, Халид Абдала, Адил Хусейн, Мариам Д’Або и др.

Филмът е критика към големите мултинационални компании, произвеждащи лекарства, козметични продукти и храни, за които отделният човек (и служител, и потребител) не е важен, важни са печалбите и цените на акциите. Проследена е историята на медицински представител на малка местна фирма в Пакистан, който не може да промотира продуктите, тъй като са на малък местен производител, без гръб в областта. Когато започва работа за голяма мултинационална компания (Нестле) продуктите започват сами да се продават, тъй като търговската марка на компанията е силна, познаваема в страната и по света и самата тя продава. Тук се включва критиката към системата - глобалните компании харчат милиони за подаръци (стимули) за лекарите, които да предписват храните и лекарствата им. Рано или късно се появява момент, в който е достигната моралната граница, която всеки представител решава дали да прекрачи, а когато става въпрос за живота на хиляди (а в страна като Пакистан - на милиони), тежестта е по-голяма. Ако решиш да се опълчиш на системата, тя може да те сдъвче и изплюе, дори и със закрилата на голяма неправителствена организация като например Световната здравна организация. В тези моменти губиш всички „приятели“, остават най-доверените хора, семейството и някои борци за свобода. Най-ценното и в тази история според мен беше, че главният герой имаше подкрепата на съпругата и родителите си, за които истината, честта и достойнството, се оказаха по-важни от парите; животът на малкия човек - по-важен от печалбата на глобалната компания. Филмът е интересен, има разследване, напрежение, дори неочакван момент, не оставя никого равнодушен и е задължително да се гледа от работещите в този бизнес с цел „минутка за размисъл“.

Награди и номинации: Сан Себастиан 2014 - номинация за „Златна раковина” за най-добър филм.