"Дон Карлос" вече 35 години на Софийска сцена

На 2-ри февруари, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя спектакъл-честване на 25 години творческа дейност на известния български бас Орлин Анастасов, в ролята на Филип II в операта „Дон Карлос“. За тази опера този блог е писал и преди, тук и тук. През 2018-та гледах последно спектакъла по повод 30-тия юбилей от първото представление на операта на софийска сцена; сега той е вече на 35 години, като през този му живот аз съм го гледала вече 3 пъти. Тъй като повече от година не живея в България, и последното ми посещение в Софийската опера беше през октомври 2022; очаквах с нетърпения тази вечер. Предполагам като стотици други хора, тъй като залата беше пълна.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова. Диригент тази вечер беше Себастиано Роли; оркестър и хор на Софийската опера.

Както винаги, когато човек отива някъде с големи очаквания, има риск да се разочарова. В началото беше събощено, че Орлин Атанасов е болен и това пролича при изпълнението му на сцената; моята компания дори каза „Защо мъчат човека“; личеше си, че му е трудно да пее, но пък на мен ми хареса играта му с изключение на това, че се изплю на сцената. Като цяло мъжкия състав на мен ми прозвуча слабо; за мен звездата на вечерта беше Гергана Русекова, която направи дебют в ролята на принцеса Еболи. Браво на нея, страхотно изпълнение; в една от ариите, които изпълни направо настръхнах от емоция и възхищение. На моята компания пък й хареса освен изпълнението на Гергана, и това на Атанас Младенов в ролята на Родриго, и на Цветана Бандаловска като кралицата. Публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение и подвикваше "Браво".

Костюмите на този спектакъл са много, много красиви и богати; много ми харесват. Обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят.

Нещо, което допълни като цяло по-минорното ни възприятие, е следното: тъй като през последната година говоря основно на английски, по време на спектакъла четях английските субтитри наред с българските – първото ми впечатление беше за потресаващ превод с много грешки. Би било добре, да се коригира. С компанията си говорихме също, че излизането на сцената на Карталов с поздравителните адреси малко се забави – много хора от публиката бяха започнали да си тръгват, а и награждаването на десетина хористи и оркестранти малко разводни честването на Орлин Атанасов. Не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла в тази вечер.

 

Операта „Дон Карлос“ е от Джузепе Верди; либретото е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.

Празник за оперното изкуство с Дон Карлос

В навечерието на Коледа, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя едно от големите събития за този оперен театър през 2018 – 30-ти юбилей на операта „Дон Карлос“ от първото представление на софийска сцена. За операта „Дон Карлос“ в представяне на Софийската опера този блог е писал и преди тук. Представлението на 23 декември беше посветено и на 90-годишнината от рождението на композитора и диригента Иван Маринов.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.

„Дон Карлос“  е опера от Джузепе Верди в пет действия, с пролог и седем картини. Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г.

На пулта беше младият диригент от Германия Михаел Балке, гостуваха АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в ролята на Елизабет Валоа и КАМЕН ЧАНЕВ в ролята на Дон Карлос. Точно преди година, на сцената на Софийската опера, слушах за първи път на живо Александрина Пендачанска и Камен Чанев в главните роли в Тоска и тогава си казах, че не трябва да пропускам гостуванията на двамата. След това имах късмета да слушам Камен Чанев в Риголето и стана любимият ми тенор. Гласът и играта му носят мелодичност (да не кажа звън на камбанки) и емоция и завладяват всеки, който го чуе; като човек изглежда позитивен, отворен и слънчев; публиката в София много го харесва и аплодира.

За първи път в този спектакъл се изявиха в ролята на Родриго, маркиз Поза: АТАНАС МЛАДЕНОВ и в ролята на принцеса Еболи: АЛЕКСАНДРИНА СТОЯНОВА-АНДРЕЕВА. И двамата бяха страхотни и публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение. Силни гласове, добра игра и отдаденост на ролята. В края на спектакъла и двама бяха дълго аплодирани с Браво от публиката, което ме просълзи от умиление-много се зарадвах, че тези млади изпълнители представиха толкова добре ролите си и бяха толкова харесани от публиката на дебюта си. Браво, поздравления.

В останалите роли: Филип II: Светозар Рангелов; ветеранът, в ролята на Великият инквизитор и преди 30 години: Димитър Станчев; Монах: Стефан Димитров; Тебалдо, паж: Антония Иванова и др. Оркестър и хор на Софийската опера.

Костюмите много ми харесаха, обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят. Като цяло спектакълът много ми хареса; получи се истински празник за оперното изкуство в София.

„Дон Карлос” и „Дебюти на млади оперни артисти”

На 23 септември Софийската опера и балет представи предсезонният спектакъл „Дон Карлос” по операта на Джузепе Верди от програма „Дебюти на млади оперни артисти”. Режисьорът на спектакъла проф. Пламен Карталов беше поканил диригента Светослав Борисов и четирима млади изпълнители за главните роли от Държавна опера Варна: Евгений Станимиров (Филип II, крал на Испания), Димитринка Райчева (Елизабет Валоа, кралица на Испания), Свилен Николов (Родриго, маркиз Поза) и Филипа Руженова (Тебалдо, паж). Участваха още Даниел Дамянов (Дон Карлос), Олга Михайлова-Динова (графиня Еболи), Ангел Христов (Великият инквизитор), Димитър Станчев (монах) и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет. Тези солисти са участвали и в спектаклите, изнасяни през юли в Летния театър, Варна, като копродукция на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019 и от тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято”. Асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.

Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.

«Дон Карлос» се води тежка опера, с дълго действие и без познати, любими арии на публиката и на много хора по принцип се струва скучна и протяжна за гледане. В този случай и ние не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла. Изпълнителите бяха много добри; солистите на Варненската и на Софийската опера бяха аплодирани дълго и поздравявани с „Браво” от публиката, аз харесах много двете главни героини (кралицата и Еболи), бяха много силни. Костюмите в спектакъла много ми хареса; бяха много красиви и богати; роклите на жените в кралския двор бяха в различни цветове (май от кадифе, коприна и дантела) и с пищна украса от камъни. Декорите бяха много семпли (познатия ни от декорите и на други спектакли подиум-кръст в един момент биде подпален като пресъздаваше клада), може да се каже, че почти липсваха декори. Като цяло спектакълът по-скоро ни хареса; аз не съжалявам, че го гледах, тъй като все пак „Дон Карлос” е доста известна опера и поне веднъж трябва да се изгледа.