"Дон Карлос" вече 35 години на Софийска сцена

На 2-ри февруари, на сцената на Софийска опера и балет, се състоя спектакъл-честване на 25 години творческа дейност на известния български бас Орлин Анастасов, в ролята на Филип II в операта „Дон Карлос“. За тази опера този блог е писал и преди, тук и тук. През 2018-та гледах последно спектакъла по повод 30-тия юбилей от първото представление на операта на софийска сцена; сега той е вече на 35 години, като през този му живот аз съм го гледала вече 3 пъти. Тъй като повече от година не живея в България, и последното ми посещение в Софийската опера беше през октомври 2022; очаквах с нетърпения тази вечер. Предполагам като стотици други хора, тъй като залата беше пълна.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова. Диригент тази вечер беше Себастиано Роли; оркестър и хор на Софийската опера.

Както винаги, когато човек отива някъде с големи очаквания, има риск да се разочарова. В началото беше събощено, че Орлин Атанасов е болен и това пролича при изпълнението му на сцената; моята компания дори каза „Защо мъчат човека“; личеше си, че му е трудно да пее, но пък на мен ми хареса играта му с изключение на това, че се изплю на сцената. Като цяло мъжкия състав на мен ми прозвуча слабо; за мен звездата на вечерта беше Гергана Русекова, която направи дебют в ролята на принцеса Еболи. Браво на нея, страхотно изпълнение; в една от ариите, които изпълни направо настръхнах от емоция и възхищение. На моята компания пък й хареса освен изпълнението на Гергана, и това на Атанас Младенов в ролята на Родриго, и на Цветана Бандаловска като кралицата. Публиката ги аплодираше при всяко тяхно изпълнение и подвикваше "Браво".

Костюмите на този спектакъл са много, много красиви и богати; много ми харесват. Обичам оперни представления с костюми според епохата, за която се отнасят.

Нещо, което допълни като цяло по-минорното ни възприятие, е следното: тъй като през последната година говоря основно на английски, по време на спектакъла четях английските субтитри наред с българските – първото ми впечатление беше за потресаващ превод с много грешки. Би било добре, да се коригира. С компанията си говорихме също, че излизането на сцената на Карталов с поздравителните адреси малко се забави – много хора от публиката бяха започнали да си тръгват, а и награждаването на десетина хористи и оркестранти малко разводни честването на Орлин Атанасов. Не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла в тази вечер.

 

Операта „Дон Карлос“ е от Джузепе Верди; либретото е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.