На една звезда

 

Какъв късмет! Отидох днес до зала България, за да купим билети с приятелка за деня на тангото и не щеш ли погледът ми привлече голям афиш, рекламиращ рецитал с пиано „На една звезда“/“𝑨𝒅 𝒖𝒏𝒂 𝑺𝒕𝒆𝒍𝒍𝒂“ на Соня Йончева на 3 декември от 19,30ч. Имаше няколко свободни билети в залата и веднага си купих. Харесвам Соня Йончева и я следвам в социалните мрежи от години, но не бях разбрала за концерта. През тази година видях, че идва няколко пъти до България, но аз пък последните 2 години живея в Белгия и така до тази вечер не бях я гледала на живо, само в оперите на Метрополитън, който се излъчваха на живо в кината преди няколко години. Привлече вниманието ми непозната за мен до днес продуцентска къща SY11 events и се зачудих нова ли е на пазара, след което разбрах, че това е новото поприще на Соня- продуцентската компания, с която тя започва да организира събития след 2021 година.

После в сайта на певицата видях, че на 3 декември ще изпълни за последен път точно в София нашумялата рецитална програма Ad una Stella, с която Соня буквално е обиколила света, представяйки я в много от най-престижните оперни театри, фестивали и концертни зали, сред които Метополитън опера, в Берлин, Мадрид, Виена, Буенос Айрес, Залцбург, Мюнхен.

Концертът започна без закъснение. Сцената беше украсена с лека Коледна украса и цветя, и беше осветена с приглушени лилави светлини; в центъра на сцената имаше пиано. Прекрасната Соня излезе в красива, дълга, бяла рокля, на пианото застана Малкълм Мартино и рециталът започна. Не защото е българка и е световно известна, а просто си е прекрасна. Пее с глас, който разчувства и вълнува, и играе с тялото си, не само с гласа; има присъствие и непринуденост, които само големите певци и артисти имат. Първата част от програмата включваше десет песни (така ги наричам, защото са кратки музикални изпълнения или кратки арии) четиридесет минути, след което последва пауза от двадесет минути и рециталът продължи. 

Соня излезе в дълга рокля в доматено червено с шлейф, сцената се осветяваше в сменящи се, различен цвят приглушени светлини, така че изпъкваше пианото и тя в центъра на сцената. Във втората част изпълни четири арии от оперите Тоска, Бохеми, Мадам Бътерфлай. Ариите на Мими от Бохеми и на Чо-Чо-Сан от Мадам Бътерфлай почти ме разплакаха, публиката се наелектризира, имаше викове „Браво“, но това беше краят. Последваха бурни аплодисменти, една жена подари на Соня красив букет червени рози и Малкълм Мартино, и Соня напуснаха сцената. Публиката аплодираше възторжено и ето че излязоха на бис. В момента, в който я видях с роза в ръка, си казах: „Habanera“ от Carmen, и разбира се познах. Соня изпълни арията изящно, играейки на сцената и флиртувайки с пианиста като Кармен. След това, според мен, по идея на Малкълм Мартино повториха арията на Чо-Чо-Сан „Un bel di verdemo“, след което публиката отново изригна и аплодира дълго. Не я пускаше. Соня извика на сцената от публиката две малко момичнца и изпя песента/арията „Сбогом“ от операта Манон Леско, клекнала долу ниско между тях, с уговорката, че не казва сбогом на софийската публика, а само „До скоро“. Изпълнението беше мило, красиво и трогателно, след което рециталът официално завърши и остави доволна и въодушевена, вдъхновена публика. Не случайно Соня Йончева е световно известна. Браво!