Показват се публикациите с етикет Държавна опера Варна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Държавна опера Варна. Показване на всички публикации

05 май 2025

„Катарина, или дъщерята на разбойника“ за Международния ден на балета

 


Международният ден на танца/балета беше отбелязан на 29 април в Зала 1 на НДК с балетния спектакъл „Катарина, или дъщерята на разбойника“ на Държавна опера Варна. Сергей Бобров съживява забравения за почти два века балет и събира на сцената 60 балетисти, като разказва историята за любовта между художник и разбойничка не само с красив танц, а и със специален език на жестовете. От сезон 2014–2015 Сергей Бобров работи за Държавна опера Варна, на която в момента е главен балетмайстор. Останах доволна, че в рамките на април можах да сравня изпълненията на Държавна опера Стара Загора, на Софийския балет и на Държавна опера Варна. Балетните трупи на Стара Загора и Варна по нищо не отстъпват на софийската трупа; представиха прекрасни балети „Копелия“ и „Катарина, или дъщерята на разбойника“.

Балетът „Катарина, или дъщерята на разбойника“  е балет в две действия от Цезар Пуни, либрето- Жул Перо, който е имал премиера в Лондон през 1846 г., след което е поставян за публиката в Милано, Санкт Петербург и Москва. В центъра на историята стои Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Вдъхновен от истинската история за неговото пленяване от банда разбойници и любовта му към тяхната предводителка, Перо създава динамичен и емоционален разказ. Катарина е ярък антипод на типичните женски персонажи в Романтизма – тя е решителна, борбена и свободолюбива. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за престижната награда „Златната маска“.

В главните роли танцуваха Наталия Боброва като Катарина, Виторио Сколе в ролята на Салватор Роза, Мирко Андреути като Дяволино и Мара Салваджо като Флоринда. Участваха кордебалета и оркестъра на Държавна опера Варна с диригент Азат Максутов. Хореография Сергей Бобров и Юлиана Малхасянц; сценографията е на Ася Стоименова, а костюмите са проектирани от Евгений Пономарев.

Спектакълът много ми хареса. Костюмите са много красиви, сценографията беше интересна; изпълнителите танцуваха ритмично, динамично, в пълен синхрон. Хореографията съчетава класическата балетна техника с модерна динамика, а богатата структура включва виртуозни елементи като пируети, антраша, шпагати и jeté en tournant. Наистина голямата изненада за зрителите беше тройният финал на балета, което виждам за първи път. Първите два финала, играни в Лондон и Москва бяха трагични, а третият - щастлив (по версията на  Енрико Чикетти поставян в Санкт Петербург на 25 октомври 1888г.), представиха различна развръзка. Добро впечатление направи факта, че от двете страни на сцената имаше екрани, на които надписи, представяха отделните картини и различните версии на финал. В края публиката дълго аплодира изпълнителите и екипа. Много добър спектакъл, препоръчвам за гледане от гостите на град Варна. Балетът е включен в програмата на XVI издание на Опера в Летния театър 2025, Варна и може да се види от гостите на града през лятото.

 


 

 

25 септември 2012

„Дон Карлос” и „Дебюти на млади оперни артисти”



На 23 септември Софийската опера и балет представи предсезонният спектакъл „Дон Карлос” по операта на Джузепе Верди от програма „Дебюти на млади оперни артисти”. Режисьорът на спектакъла проф. Пламен Карталов беше поканил диригента Светослав Борисов и четирима млади изпълнители за главните роли от Държавна опера Варна: Евгений Станимиров (Филип II, крал на Испания), Димитринка Райчева (Елизабет Валоа, кралица на Испания), Свилен Николов (Родриго, маркиз Поза) и Филипа Руженова (Тебалдо, паж). Участваха още Даниел Дамянов (Дон Карлос), Олга Михайлова-Динова (графиня Еболи), Ангел Христов (Великият инквизитор), Димитър Станчев (монах) и др., оркестър и хор на Софийска опера и балет. Тези солисти са участвали и в спектаклите, изнасяни през юли в Летния театър, Варна, като копродукция на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019 и от тазгодишното издание на ММФ „Варненско лято”. Асистент-режисьор е Вера Петрова, сценография Любомир Йорданов, художник на костюмите Даниела Йорданова.
Либретото на „Дон Карлос“ е написано от Жозеф Мери и Камий дю Локл по драмата на Шилер „Дон Карлос”. Действието се развива в Испания около 1560 г. Общият дух на драмата е запазен като по желание на Верди в самото начало е прибавена една картина, за да се изясни по-добре развитието на действието. „Дон Карлос“  е опера в пет действия, с пролог и седем картини и се изнася за първи път на 11 март 1867 г. в парижката Гранд опера с изключителен успех. На следната година се играе и в Германия в преработка на М. Р. Беер. По това време Занардини прави нова редакция на „Дон Карлос“, предназначена за Италия. През 1883 г. Верди преработва „Дон Карлос“, като доста я съкращава. Текстът е преправен чувствително от Гисланцони, автор на либретото на „Аида“. В този си вид операта е изнесена в Милано на 10 януари 1884 г. и така тя се играе и до днес в Италия.
«Дон Карлос» се води тежка опера, с дълго действие и без познати, любими арии на публиката и на много хора по принцип се струва скучна и протяжна за гледане. В този случай и ние не останахме много въодушевени, но като цяло по-скоро ни хареса спектакъла. Изпълнителите бяха много добри; солистите на Варненската и на Софийската опера бяха аплодирани дълго и поздравявани с „Браво” от публиката, аз харесах много двете главни героини (кралицата и Еболи), бяха много силни. Костюмите в спектакъла много ми хареса; бяха много красиви и богати; роклите на жените в кралския двор бяха в различни цветове (май от кадифе, коприна и дантела) и с пищна украса от камъни. Декорите бяха много семпли (познатия ни от декорите и на други спектакли подиум-кръст в един момент биде подпален като пресъздаваше клада), може да се каже, че почти липсваха декори. Като цяло спектакълът по-скоро ни хареса; аз не съжалявам, че го гледах, тъй като все пак „Дон Карлос” е доста известна опера и поне веднъж трябва да се изгледа.