На 28
ноември Софийска опера и балет представи премиерата на операта “Травиата“. „Травиата“ не е играна
през последните 11 години, а премиерата тази седмица е по повод 200 години от
рождението но Джузепе Верди. Годишнината се отбелязва през сезона с представления на два от
по-старите спектакли в репертоара – „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ и с две
премиери през октомври и ноември – на „Аида“, и на „Травиата“ (повече за
отделните опери можете да прочетете в съответните линкове). Софийска опера и балет поставят и балета “Дамата с камелиите“, който е
по музиката от операта „Травиата” (за който също съм писала тук).
„Травиата“ е опера в три действия (четири
картини) от Джузере Верди; днес операта
се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно
действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата
с камелиите“ на АлександърДюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма
роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото.
Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната
студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали
вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“
е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими.
Режисьор-възстановчик на спектакъла, който
гледахме тази седмица, е Вера Петрова, постановка Пламен Карталов, хореография
Риолина Топалова; диригент Ерих Вехтер. Участват оркестър, хор и балет на
Софийската опера. Действащи лица: Виолета Валери – сопран – Веселина Василева; Флора Бервоа, приятелка на Виолета – сопран – Силвана Пръвчева; Анина, камериерка на Виолета – мецосопран
– Благовеста Мекки-Цветкова; Алфред
Жермон – тенор – Мариус Бренчу; Жорж
Жермон, негов баща – баритон – Владимир Петров; Виконт Гастон Дьо Леториер – тенор – Хрисимир Дамянов; Барон Дюфол – тенор – Димитър Станчев; Маркиз Д`Обини – бас – Стоил Георгиев; Доктор Гренвил – бас – Ангел Христов; Жозеф, прислужник на Виолета – тенор - Пламен Папазиков. Гости в
спектакъла, с много награди, са Владимир Петров, който идва от Беларус, и Мариус Бренчу, който прави
международна кариера в ролята на Алфред, от Румъния.
Музиката на Верди от Травиата е популярна,
емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални
произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма
как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати).
Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“
Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на
операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна
и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В
първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в
популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по
онова време. Операта разкрива сложният свят на човешките
взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми хареса, операта е направена в класически вариант с
отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на
любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на
карнавала. Декорите и костюмите са пищни и красиви, хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци и в четвърта картина, прозореца, през който влиза сняг и глъчка от улицата. Декорите и костюмите напомнят на парижките салони
от 19 век. Изпълнителите отнесоха много аплодисменти.
"Травиата" е опера, която всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си. Следващите спектакли на „Травиата“ са на 1
декември от 16.00 ч., на 3 декември от 19.00 часа., на 3, 4 и 5 януари 2014.
Няма коментари:
Публикуване на коментар