снимка от сайта на Софийска опера |
„Аида“
е опера в четири действия (седем картини) от Джузепе Верди, написана през 1870
г.; либретото е писано от четирима автори. Действащи лица: Фараона на Египет — бас (Димитър Станчев), Амнерис, негова дъщеря —
мецосопран (Гергана Русекова), Аида, робиня, етиопска принцеса — сопран
(Габриела Георгиева), Радамес, египетски военачалник — тенор, Рамфис, върховен
жрец — бас (Светозар Рангелов), Амонасро, цар на Етиопия, баща на Аида —
баритон (Нико Исаков), Вестител — тенор (Хрисимир Дамянов), главна жрица —
сопран (Любов Методиева). Жреци, жрици, военачалници, придворни, войни, роби,
пленници от Етиопия, египетски народ, танцьори, танцьорки и др. Действието
се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните. По мнение на
музиковеди музиката на „Аида“ се отличава с неповторимо мелодическо богатство.
Независимо от източния сюжет тя е италианска, като на места в нея има вложена
известна екзотика. Оркестърът е много колоритен и с богата звучност. Той няма
съпроводна роля, а в партията му се разкриват душевните преживявания на
героите. Музиката не е изградена върху отделни музикални номера, а на големи и
широко разгърнати сцени.
Спектакълът, който гледахме е копродукция на
Софийската опера с Арена ди Верона. Режисура, сценография и костюми – на аржентинеца
Уго де Ана; диригент Ерих Вехтер (който с „Аида“ встъпва като главен диригент
на операта ни); хореография Леда Лойодиче.
Операта разкрива сложният свят на човешките
взаимоотноошения, на любовта и ревността, на предаността и предателството, на
дълга към родината и към любимия човек. Спектакълът беше зрелищен заради
сценографията си (уникална, за пръв път виждам на наша сцена подобна), както прочетох някъде -
на самия ръб между модерното и традиционното, като така би задоволил както
най-консервативните меломани, така и онези, които копнеят за свеж полъх в
оперната зала. Сцената ни пренасяше в пирамида, в гробница; в дъното на сцената
имаше огледална повърхност, която отразяваше героите и те се вижда отново в
дълбочина в определени моменти, в други тази повърхност ставаше прозрачна и зад
нея се разкриваше втори план на действие (друга сцена). За цялостният успех на
сценографията допринасяше и художественото осветление върху декора, което
придаваше различна атмосфера и внушение. Габриела Георгиева и Гергана Русекова пяха много силно и вложиха драматизъм в играта си и получиха доста аплодисменти
от публиката на края (включително подвиквания браво). Като цяло спектакълът
отнесе доста аплодисменти и вероятно се е харесал на всички зрителите. На мен операта
като спектакъл ми хареса, но музиката на Верди не успя да ме грабне, тъй като няма
много познати арии и е пълна с доста групови изпълнения. Все пак си заслужава
да се гледа. Следващите представления на „Аида” са на 19 октомври и 1, 2, 3
ноември.
Паралелно с честванията на Верди в Софийската
опера до 10 ноември в зала 4 на НДК могат да се разгледат сценични костюми и
декори от италианската опера в рамките на изложбата "В памет на Джузепе
Верди", съвместна инициатива на Италианския културен институт, НДК и
Софийската опера и балет под патронажа на посолството на Италия в София.
Изложени са 20 костюма, 8 оригинални афиша, 31 скици и 59 рисунки от
произведения като "Травиата" , "Аида", "Риголето",
„Трубадур", "Ернани", "Атила" ,
"Разбойници", "Отело" и др. предоставени от историческия
архив на Римската опера. Изложбата дава старт на поредица от събития по случай
200-годишнината от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер в НДК. Концерт с
техни творби ще се състои на 27 октомври в зала 1 от 18,30 ч. Той е в
партньорство със Софийската опера и балет.
Меломаните в морската столица Варна пък ще могат
да се насладят също на изкуството на Верди през този сезон с представления на
оперите „Травиата”, Аида” и „Набуко”.
Приятно гледане и слушане през новия сезон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар