Пина

„Колко много истории могат да бъдат разказани без помощта дори на едно изречение...“ Вим Вендерс

снимка от сайта на Дом на киното

Вчера се проведе за първи път в София инициативата Нощ на театрите с богата програма, в която се включиха театри, киносалони, музикални клубове. Тъй като съм гледала голяма част от постановките на столичните театри, включени в програмата, реших на почета Нощта на театрите като се отдам на танцовото изкуство и изгледам документалния филм „Пина“ в Дома на киното. Международният София Филм Фест и Домът на киното участваха със специален акцент в програмата на първото издание на Нощ на театрите на 14-ти септември: почитателите на танцовия театър имаха възможността да се срещнат с изкуството на един от най-влиятелните хореографи на нашето съвремие – Пина Бауш, основател и артистичен директор на „Tanztheater Wupertal Pina Bausch” от 1973-та година до смъртта си през 2009-та. В програмата бяха включили освен филмът „Пина“ и „Кафе Мюлер” (55-минутен документален филм от 1985 година, с участието на Малу Айраудо, Пина Бауш, Ян Нинарик, Доминик Марси, Незарет Панадеро и Жан Лоран Саспорте; с режисьори Пина Бауш и Петер Шефер) и балетът „Пролетно тайнство” по музика на Игор Стравински (36-минутна среща с творчеството на Пина Бауш от 1976 година, с режисьори Пина Бауш и Пит Вайрих).

Филмът „Пина“ е арт-филм, мюзикъл (Германия, Франция, Великобритания, 2011, 100 мин.) със сценарист и режисьор Вим Вендерс. „Пина” е първият пълнометражен документален филм, посветен на танцовото изкуство, заснет във формат 3D.

Филмът разкрива с голяма любов концепцията на известната хореографка за езика на танца; схващането, че жестовете, позата, поведението, езика на тялото могат да предадат прекрасно душевността, чувствата и психичното състояние на хората. Филмът е пълен с красиви картини – танцови изпълнения на различи ученици на Пина Бауш на фона на красива музика и красиви природни пейзажи, в градска среда или на сцена в красиви костюми. Някои музикални изпълнения звучаха доста красиво, други ме напрягаха, но във всеки случай музиката от саундтрака успя да ми въздейства щом след като се прибрах вечерта слушах отделни произведения. Пина Бауш е издигала в култ движенията, които изразяват емоции, тя създава нов жанр в танца, като държи не само на използването на езика на тялото, но и на използването на всякакви природни елементи (пръст, вода, скали) като част от сценографията. Впечатление прави интернационалния характер на трупата й, както и голямата възраст на доста от танцьорите. Признавам, че отделни танцови изпълнения ме напрегнаха, тъй като не разбирах идеята на хореографката за многократно повторение на едно и също движение от много хора, но все пак аз не съм специалист в областта. Въпреки, че отделни моменти от филма ме напрегнаха, други много ми харесаха с красотата на картините, изрисувани с танц, сценография, костюми и музика. Филмът си заслужава да се гледа от почитателите на танцовото изкуство и на Вим Вендерс.

„Пина Бауш създава първите две танцови опери с „Ифигения в Таврида” (1974) и „Орфей и Евридика” (1975) на Глук. Хореографията й за „Пролетно тайнство” (1975) на Игор Стравински се превръща в крайъгълен камък за творчеството й. Независимо от бързо спечелената световна слава, Пина Бауш остава вярна на трупата „Вупертал” и продължава търсенето на честен израз на екзистенциалните въпроси чрез езика на танца и на тялото. Представленията на Пина Бауш са силно въздействащи, понякога съдържат пределно провокативна смесица от хумор, тъга, насилие, нежност. За Бауш хореографията, сцената, мястото, пространството, времето, музиката, речта, костюмите и персонажите са абсолютно равнопоставени компоненти на танцовия театър и едновременно постигат общото внушение, при това – десетки пъти по-силно от думите и останалите елементи поотделно.“

Награди и номинации за филма: Оскар ’12 – номинация за най-добър документален филм; Европейски филмови награди ’11 – най-добър документален филм; Германски филмови награди ’11 – най-добър документален филм и номинация за режисура; Британски независими филмови награди – номинация за най-добър чуждоезичен независим филм; Филаделфия ’11 – награда на публиката – Почетен диплом; Рим ’11 – награда „HAG”.