Турандот отново на Софийска сцена

 

На 28-ми януари Софийска опера и балет представи операта "Турандот"  от Джакомо Пучини. Първото изпълнение на операта е на 26 април 1926 година в Ла Скала, което прави вече 100 история, а тази постановка на Пламен Карталов е от 1995 г., което прави 30 години на Софийска сцена. Аз съм гледала два пъти до сега версии на тази постановка, за което блогът е писал през 2025 г и през 2012 г.

В ролите гледахме: Цветелина Василева – Турандот китайска принцеса, Адриан Думитру - принц Калаф, Станислава Момекова – Лиу млада робиня, Светозар Рангелов – Тимур детрониран татарски цар, Ангел Антонов, Атанас Младенов и Даниел Острецов - Пинг, Панг, Понг; Красимир Динев – Алтум китайски император.  Императорска стража, помощници на палача, духовници, висши чиновници, слуги, войници, сенки на покойници, народ – оркестър, хор и балет на Софийска опера и балет под диригентството на Григор Паликаров. С участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче“. (2.40 ч с два антракта)

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; сценография и костюми – Йоанна Маноледаки.

История за жестокост, омраза, смърт, любов, саможертва на влюбена жена; силни страсти. „Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта. Костюмите са красиви, декорът и сценографията също са много интересни и красиви. Адриан Думитру изпя известната ария Nessun Dorma доста вдъхновяващо и получи много аплодисменти, много ми хареса, но моята компания не хареса като цяло неговото изпълнение, а хареса женските партии Станислава Момекова и Цветелина Василева. На мен пък ми харесаха повече мъжките роли на Калаф, Тимур и тримата старейшини и хоровите изпълнения. Nessun Dorma беше най-вдъхновяващия ми момент. Последното действие беше доста наситено и силно, като цяло постановката се хареса на публиката и получи дълги аплодисменти, на мен обаче малко ми поомръзна да я гледам. Заслужава да бъде гледана, ако не сте я гледали.

 

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано.