 |
| снимка от novinar.bg |
Наскоро гледах постановката „Кола Брьонон” в Младежкия театър „Николай Бинев”. Исках да я гледам още от април, когато беше премиерата и постановката беше номинирана за три награди Аскеер 2011 (за музика, за костюмография и за най-добро представление), но все не оставаше време за нея. Постановката спечели награда Аскеер в категория „Костюмография".
„Кола Брьонон” е по романа на Ромен Ролан. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов; сценографията и костюмите са на Петя Стойкова, а музиката - на Кирил Дончев; мултимедия – Николай Люцканов, подводни снимки – Стефан Тодоров, грим – Димитър Коклин и екип. Участват: Малин Кръстев, Станка Калчева, Искра Донова, Силвия Лулчева, Гергана Христова, Герасим Георгиев-Геро, Николай Луканов, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев и др..
Действието в спектакъла се развива през 16-17 век по време на чумна епидемия. Сценографията е интересна, в началото пред зрителя се появява редица от къщички с малки прозорчета и врати, от които излизат героите; къщичките са обединени в коплекс като голяма къща с наклонен покрив; след това сцената се върти и пред зрителите се появяват последователно къщата на Кола със стаи и ателие за дърворезби и гостоприемницата на селото. Включена е и мултимедия, която допълва сценографията като показва мечтите и мислите на главните герои посредством плуването им във вода, а в друго време мултимедийните ефекти пресъздават пожар, изпепеляващ къщата на главния герой. Костюмите са интересни, дори красиви, точно в духа на епохата. В началото има и участие на каскадьорска група, която изпълнява ролята на дяволи или тъмни сили. На сцената от време на време излиза четиричленен оркестър от „странни старчета”, който изпълнява песни, а малко петгодишно сладко момиченце изпълнява отделни песни. За отбелязване е, че текстът на една от песните, която се повтаря най-често, съдържа нецензурни думи и не е много подходяща за изпълнение от дете или слушане от деца и води до леко опростачване на цялостното впечатление от постановката (мнение на компанията ми). Иначе като цяло на мен ми хареса адаптацията на Люцканов, запазен е класическия текст и всичките философски размисли за ценностите на хората, за голямата любов, за изневярата, за предателството, за приятелството, за вярата и религията, за взаимопомощта между хората, за бита в онези времена. Текстът съдържа и хумор и сърцераздирателни истини, и болка и смях. Актьорите играят много силно, а Малин Кръстев прави голяма роля. Като цяло класическият текст е запазен и те кара да се замислиш, тоест има съдържание, сценографията и костюмите са интересни, актьорите играят силно – всичко необходимо за едно силно представление. У мен постановката остави добро впечатление (на компанията ми не й хареса много) и аз бих я препоръчала като силно представление за гледане през този сезон.
Публикации
8 коментара:
нека всеки да си вземе заключение за себеси и да каже дали му харесва
Тамън се чудех какво да гледам, но ревюто ти остави несигурност за избора дали да е тази постановка. Преразкажи поне някоя от истините за живота, които показва постатновката. Едно от нещата, които ще ме накара да гледам постановката е, че явно е останала неразбрана от твойте приятели щом не са я харесали. Хубаво е като я препоръчваш да споменеш и за какви хора е подходяща и за кои не е особено - за целта опиши себе си и съответно приятелитети накратко.
Постановката „Кола Брьонон” трябва да се гледа непременно, Идеята е много добра. Интересна и не усещаш кога минава времето и на края свършва.
Поредната хубава постановка на театъра. Който не я е гледал да го направи.
Така като чета твоето резюме ми е трудно да вникна в идеята на постановката и в историята на сюжета. Но пък ми звучи забавно от време на време да излизат пеещи старчета. Само заради това бих отишла да я гледам :)) Не съм я чувала постановката да си призная, но пък и предимно ходя в Иван Вазов или сатиричния, а понякога и сълза и смях и музикалния... както и да е, не твъдя, че съм от най-големите познавачи и театрални критици, просто съм един зрител, който обича този културен начин на забавление:) Определено ще се поинтересувам дали още се играе и с удоволствие ще отида ако да :)
Допада ми именно заради това, че действието в спектакъла се развива през 16-17 век по време на чумна епидемия. Сценографията е интересна, в началото пред зрителя се появява редица от къщички с малки прозорчета и врати, от които излизат героите като къщичките са обединени в коплекс като голяма къща с наклонен покрив, много добре измислено и направено, поздравления.Актъорите играят брилянтно. Който се чуди дали да я гледа или не направо да отива за билети.Много изненадващо е когато на сцената от време на време излиза четиричленен оркестър от „странни старчета”, който изпълнява песни.
Дойде вече сезона на театрите и да посетим някои интересни постановки. Благодаря за хубавата статия.
Аз лично бях разочарована, може би защото винаги имам високи очаквания за постановка на Владимир Люцканов. И наистина по отношение на сценографията, костюмите и играта на актьорите няма какво повече да желая - оригинални, красиви, съответстващи на времето, а актьорите играеха добре, без да преиграват. Разочарованието ми дойде от самия текст - стори ми се малко протяжен и не можа да ме развълнува истински, нито да ме накара да се замисля. Все пак на фона на много други постановки на родните сцени, където господства вългарното и просташкото, тази пиеса не е зле.
Публикуване на коментар