Още новини от Киномания

След новият филм на Уди Алън „Полунощ в Париж”, за който вече разказах, в рамките на Киномания беше включен още един филм, който гледах, в който действието се развива също в Париж – „Парижки блус”. „Парижки блус”, 1961г. е на режисьора Мартин Рут, с музиката на Дюк Елингтън и участието на Пол Нюман, Сидни Поатие, Луис Армстронг и др. Филмът е получавал номинации за Оскар `61 и Грами за филмова музика и беше включен в програмата на Киномания по случай 110 години от рождението на Луис Армстронг. Честно казано този филм не ме впечатли много, защото очаквах да слушам повече джаз и по-голямо участие на Луис Армстронг, а всъщност се оказа разказ за двама музиканти, които се влюбват в две туристки и са принудени да преосмислят живота си и да вземат решение за бъдещето си. Филмът обаче ми беше интересен с това, че е черно-бял, че показва модата в дрехите и прическите от 50-те/60-те години, които са ми любими и че показва стари кадри от Париж, който ми е любим град. Кино Люмиер беше пълно с любители на джаза и въпреки че не слушахме много джаз, все пак беше приятно. А гледането на „Полунощ в Париж” и „Парижки блус” в рамките на една седмица заради Киномания (въпреки че няма място за сравнение между съвременните цветни, красиви, романтични кадри от 2010-то и черно-белите кадри от 1960-та) породи желанието пак да отида до един от любимите ми градове.

Друг забележителен филм, който имаше премиера на Киномания, беше „Кожата, в която живея”, 2011г. на режисьора Педро Алмодовар по романа Тарантула на Тиери Жонке. Филмът е имал премиера в Кан тази година и вероятно ще има претенции за Оскар. Антонио Бандерас прави силна роля. Филмът е доста извратен и краен, но мен не ме шокира, за разлика от приятелите, с които го гледах, които бяха шокирани. Филмът преплита по начин, характерен едва ли не само за Алмодовар, няколко трагични истории, някои от които граничат с перверзията. Ако оставим настрана историята за бащата, който отмъщава за изнасилването на дъщеря си (довело до самоубийството й) по садистичен начин, на какъвто е способен само гениален в лудостта си хирург, сменяйки пола и самоличността на едно момче; остава историята за богат, велик пластичен хирург, чиято любима жена загива трагично след изгаряне в катастрофа и на когото животът след това остава посветен на идеята на създаде по трансгенетичен метод изкуствена кожа, която да спасява и да дава шанс на хора, жертва на изгаряния и страдащи от малария, кожа, която носи генетичния материал на прасе и на човек, кожа, която не гори и не мирише и е бариера срещу маларийните комари. И така, за мен основната история не е шокираща, защото виждам в нея голямата любов на един луд експериментатор към жена му, която води до създаването на революционно откритие на границата на биоетиката. Филмът се заслужава да се гледа от хората с по-силни нерви и с експериментаторски дух.