Мила Георгиева в Колекция Stradivarius

 

Тази вечер в Зала "България" се състоя първият концерт от цикъла „Колекция Stradivarius“, в който чухме виртуозната Мила Георгиева със своята цигулка Stradivarius Montbel (1703/1697-8 г.), в компанията на музикантите от оркестър Cantus Firmus като част от „Европейски музикален фестивал“ 2025. Блогът е разказвал за предишни концерти на Мила Георгиева в рамките на „Европейски музикален фестивал“ през 2021 и 2022 година.

Защо цигулките на Антонио Страдивари струват милиони, питат организаторите, и отговарят: не само заради съвършенството на изработката, но и заради неповторимия звук, който остава ненадминат и до днес. Всяка цигулка от гения на Кремона носи своята история и събира през вековете съдбите на хора, музиканти и публики.

 

Концертът започна с Дивертименто в ре мажор от Волфганг Амадеус Моцарт в изпълнение на оркестъра, след което Мила излезе на сцената и с първата цигулка на оркестъра изсвириха кратък откъс от Албинони, в който да сравним звученето на Страдивариуса на Мила от 1703 г и съвременна цигулка. След това засвири органът на зала България, и Мила и оркестъра изсвириха Адажио в сол минор на Томазо Албинони. Чухме прекрасно, нежно, вълнуващо, трогателно изпълнение, което успя да разплаче някои от нас, а залата седеше притихнала и се наслаждаваше, като че ли беше спряла да диша; никикой не смути изящния звук. След това оркестърът изсвири Соната за струнни №1 в сол мажор от Джоакино Росини и последва пауза. След паузата Мила отново излезе на сцената и с оркестъра изсвириха Четирите годишни времена на Буенос Айрес от Астор Пиацола (аранжимент Леонид Десятников). На мен, както винаги, най-ми харесаха зимата и лятото. След адажиото на Албинони обаче не усетих емоция, или взрив в залата. Харесвам много Мила Георгиева, голяма е; винаги изпълнява с лекота, нежност и финес всичко, което съм слушала и вади кадифен звук от цигулката; но в този концерт ми липсваше емоция и взрив; липсваше ми трептенето на струната, което те кара да настъхнеш. След края на концерта последваха два биса: любимо танго на Карлос Гардел - Por una Cabeza (станало известно от филма „Усещане за жена“); и основната тема от филма „Списъкът на Шиндлер“ от Джон Уилямс, които предизвикаха дълги аплодисменти от залата, а мен ме зачудиха защо редът не беше обратен - първо нежната, тъжна и трогателна музика на Уилямс и след това страстното танго на Гардел. Както и да е, след двата биса концертът завърши, на мен ми липсваше уау ефекта, извън нежността на музиката, а за останалите явно е бил прекрасен концерт.

 

Европейски музикален фестивал се реализира от Cantus Firmus с подкрепата на Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на СО за 2025 г