Блогът е писал и за предишната версия на операта „Селска чест“ на Софийската опера, която имаше премиера през сезон 2011/2012 и се играеше заедно с операта „Джани Скики“ повече от десет години; тук и тук.
В „Селска чест“ гледах: Гергана Русекова – Сантуца; Мартин Илиев – Туриду, Пламен Димитров – Алфио, Цвета Сарамбелиева – Лола, Весела Янева – Мама Лучия. (1 час без антракт)
„Селска чест“ е една от любимите ми опера заради прекрасната, красива музика, а оркестърът на Софийската опера отново остави публиката във възторг от изпълнението й. Операта представя една човешка история, въплатила в себе си бурни емоции и чувства като любов, изневяра, предателство, ревност, болка, чест и отмъщение по сицилиански. Сценографията и костюмите са много красиви и в унисон с място на действие (различни са от предишната версия на операта). Гергана Русекова пя и игра много добре и събра възторжените аплодисменти на публиката (много ми хареса изпълнението й, Браво). Харесаха ми и образите на Алфио и Лола, а Туриду беше антипатичен на цялата ни компания, въпреки аплодисментите на публиката. Страхотен спектакъл с вълнуваща музика, красиви сцени и много добро пеене; заслужава да бъде видян. Препоръчвам горещо.
В „Палячи“ участваха: Костадин Андреев – Канио, Мила Михова – Неда, Александър Крунев – Тонио, Хрисимир Дамянов – Бепе, Атанас Младенов – Силвио. (1 час без анкракт)
Това е опера, която никога до сега не бях гледала, но се оказа, че някои арии са ми познати. И тук историята е за любов, ревност, омраза и отмъщение, а повечето хора биха разпознали герои като Арлекин, Коломбина и Палячо от детството си. Сценографията беше интересно решение, ползваше декора от другата опера; костюмите изглеждаха странни, някои като шити преди тридесет години. Костадин Андреев, Мила Михова и Александър Крунев пяха страхотно, както и хора. Като цяло костюмите и играта ни се сториха странни и нашата компания заключи, че от изпълнението на тази опера единствено бихме отличили пеенето. Спектакълът събра дълги аплодисменти и викове Браво от публиката.
„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела (и театрална пиеса) на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. „Селска чест“ поставя началото на веризма – нова вълна в операта, която показва живота на обикновени хора, с всичките им емоции и страсти.
Почитателите на операта могат да гледат филма CAVALLERIA RUSTICANA от 1981 на Франко Дзефирели, в изпълнение на Teatro Alla Scala di Milano и Plácido Domingo в ролята на Туриду.
След успеха на „Селска чест“, младият композитор и либретист Руджеро Леонкавало също се насочва към веризма. Вдъхновен от реални събития и съдебно дело от младостта си, Леонкавало сам пише либретото на „Палячи“ – опера в пролог и две действия, разказваща трагичната история на пътуваща трупа, в която сцената и животът се преплитат фатално. Премиерата е на 21 май 1892 г. в Милано под диригентството на Артуро Тосканини. Операта много бързо печели симпатиите на публиката и критиката. Арията на Канио „Vesti la giubba“ се превръща в един от най-разпознаваемите моменти в цялата оперна литература. С „Палячи“ Леонкавало затвърждава стила на музикалния реализъм, в който героите не са благородници или митични фигури, а истински хора – със страсти, слабости и неизбежни трагедии.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар