Беседи със Свами Тиртха

 

Преди почти година, блогът писа за премиерата на „Черната книга“ и първата среща на Свами Тиртха със широката публика на живо. Започнах да чета книгата на 28-ми март и до сега къде всеки ден, къде с малки прескачания, когато пътувам, я чета постоянно, а заедно с други хора във Фейсбук имаме група, в която публикуваме цитати от деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин, за което са необходими дисциплина, постоянство и отдаденост. Заслужаващ аплодисменти е фактът, че книгата има вече втори тираж за една година.

Фондация „Калпатару“ беше поканила Свами Тиртха за серия събития през изминалата седмица в София. На 8-ми януари срещата е била в Литературен клуб „Перото“ на НДК, но аз не успях да отида, защото трябваше да съм на друго събитие. За сметка на това успях да го срещна през уикенда, и в двата дни на беседите му в йога студио Дивали и йога студио Сантоша. Две неща ми направиха силно впечатление – първо, че го видях по различен начин отколкото преди година, в различна светлина, и второ, че на двете срещи гледах присъстващите и си казвах „Колко красиви хора; колко красива жена, колко красив мъж, какъв красив глас“, тоест видях и усетих красота, екстаз, спокойствие, отдаденост и умиротвореност. С риск да ме обвинят в нескромност, ще кажа, че човек вижда това, което сам носи в себе си.

Първата беседа, на която бях в събота, беше посветена като тема на Мантрата; на науката за святото име и звуковите вибрации или на ехото от тях. Според Свами Тиртха най-добрата звукова вибрация е святото име, като има една маха мантра, великата мантра на освобождението за нас, с която можем да се опитваме да свържем нашата душа с Бог чрез звукова вибрация, тоест ако повикаме Бога по име, например чрез мантра - той ще ни обърне внимание. Той се впусна в тълкуване на маха мантрата и прочете някои осъзнавания от Гопал Рупа Госвами, който е живял преди около 500 години. Каза ни, че великите предани винаги помнят Рада Раман, който е един от аватарите/формите на Кришна и на него е посветен един от храмовете във Вриндаван, Индия. „Ако аз не виждам Бог достатъчно ясно, взимам инструмент, за да проверя къде е Той и дали е удовлетворен“, каза той, а след това: „Ние всички имаме нещичко добро; дори един велик светец си има минало, и дори един голям грешник има бъдеще; и когато великите души видят добрите качества в кандидатите, те им дават тази красива мантра или съвет, който да остане с тях за цял живот“ Обясняваше ни за осветената храна (прасад) в храмовете и каза „Ако душата ти е гладна, има нещо за теб, с което да я задоволиш“. Залата беше пълна и присъстващите слушаха богоговейно. Харе/хари Кришна е този, който отнема/премахва, защото ще избави и подвижните и неподвижните същества от трите типа страдания. Тиртха каза: „Братя и сестри, имаме надежда. Божията воля да ни спаси е по-силна от нашата съпротива, той е по-силен от нас“. И така в заключение, той каза, че има ефекти, последици от пеенето/повтарянето на светите имена; че цялата отразена красота, която виждаме в живота си, е ехо на изначалната красота; първият импулс идва от духовното небе и когато достигне материалния свят/сърцата ни, трансформацията започва. И отправи молба: „Бъдете красиви отражения на изначалната покана, бъдете красиво отекващо ехо на изначалния звук; в своите действия, думи и мисли отразявайте изначалната божествена красота и по този начин ще успеете да направите живота си възвишен.“ На края бхактите бяха приготвили за почерпка прасад.

Втората беседа в неделя беше посвета на друга мантара или на три теми: Нама/името, звукът, и отражението или ехото, като в една определена мантра се съдържат и трите аспекта. Името Васу Дев означава всичко, което прониква навсякъде, във всекиго и във всичко, вътре и вън; това е и едно от имената на Кришна. Хареса ми нещо, което каза и което се отнася за отношенията между човеците: “Понякога физическото ухо не може да чуе/да слуша, но не забравяйте, че има и духовно ухо, и това, което не може да обясните на ума, тялото, материалното ухо, може лесно да бъде обяснено на духовното ухо. Така че, ако се опитвате да говорите на този, вътрешно присъстващ Васу Дев у другия човек, можете да надмогнете ограниченията на човешкото същество. Това е една много практична помощ, да разберем, че Божественото присъствие може да бъде извикано, докоснато, да му говорим. През името/нама можете да докоснете този, който то назовава.“ Да разберем, че Божественото присъствие се намира в сърцата на всички други хора и в нас и можем да повикаме Бога вътре в себе си чрез Нама/името; името установява много лична връзка. Един специален вид йога е да се установи връзка между човешката душа и Бога чрез личното име/Наам Кришна. Името Кришна се състои от две части: „Криш“, което означава съществуване, привличаща сила, а „на“ е суперлатив. Ако кажеш Кришна, съществуването и красотата ще отвърнат. През цялото време докато говореше, се връщах към образа на детето Кришна в един храм, в Хималаите над Ришикеш, в който бях в края на ноември. След Кришна, Свами Тиртха премина към името на Рама и сподели една легенда от Рамаяна, която прозвуча много красиво. Когато Сита Деви била отвлечена в Шри Ланка и отделена от Шри Рама, а пък Сита Деви представлява божествените чувства, а Рама Чандра представлява божественото съзнание; или сърцето и главата; символично това представлява, че те са били отделени, и това е трагедия. Ако сърцето на човек липсва, го наричаме безсърдечен/бездушен, ако мозъкът му липсва, не го наричаме никак. Ако тези две части на човешкото осъщество са разделени, това е бедствие. По някакъв начин трябва да ги обединим. Това е историята как Рама Чандра освобождава жена си от плен, тоест как божественото съзнание отново се съединява с божествената, любяща нежност. Това се препоръчва и за нас. Да направим мост между ума и сърцето, за да напрвим сърцето мъничко по-умно/ясно и да направим нашия ум/интелект малко по-състрадателен, да го заредим с чувства. Духовният живот означава да тръгнеш от някъде и да стигнеш до друго състояние, да започнеш пътуване от главата и да стигнеш до сърцето; изглежда кратко, но за да се построи мост и да се извърви пътя, разстоянието е трудно. Рама Чандра строи мост над океана от Индия до Шри Ланка като неговите помощници пишат името на Рама върху камъни и скали, и когато ги хвърлят в океана, те плували по повърхността на водата. Това може да е и нашия мост, да се изговаря името на Бог. Шива казва, че Ра пречиства нашето минало, а Ма пречиства нашето бъдеще. И така може би камъкът на нашия живот/съдба, ще олекне и ще заплува по духовния океан. Ра е нашето минало, Ма е нашето бъдеще, а щастието е между двете. Повтарянето на мантри може да промени нашето минало и нашето бъдеще, да промени съдбата ни. Но като ехо на Божествения дух, трябва да го има и нашия принос. Някои от присъстващите бяха изразили желание да се включат в кръга на Подслона. Подслонът е кръг за мантра медитация, в който хората посрещат външния изгрев, поканвайки това прекрасно сияние на вътрешния хоризонт на сърцата си. Подслонът е благоприятен за два типа хора – тези, които още не са сигурни по кой път да поемат, и за тези които знаят по кой път да вървят и искат да продължат. Когато човек започне деня си, наблюдавайки изгрева на слънцето, този ден ще бъде без проблеми, защото където има светлина, няма място за мрак и илюзия. В Подслона се препоръчва да се повтаря една мантра определен брой пъти, 108. Повтаряйки мантрата можем да допринасяме като отдаваме нашата енергия. Когато сме слаби, можем да черпим енергия от източника, но когато сме силни, трябва да вливаме; красив обмен на духовно благо. Последва лична среща на всеки, който се присъединява към Подслона със Свами Тиртха, при което всеки получи малка мала и картонче със слънчевата медитация „Asato Ma Sat Gamaya/Асато ма сат гамая“, благословена от Свами Тиртха, която идва от древните текстове в Индия и е като универсална молитва. Срещата завърши с изпяване на мантрата от всички присъстващи, с призива „Винаги носете светлината в сърцата си, направете живота си възвишен и духовен, пречиствайте се, учете, усъвършенствайте се, служете на другите“ и почерпка прасад, коята бхактите бяха приготвили.

С тези две срещи, разбрахме силата на мантрата, която служи за пречистване на ума и за освобождаване на съзнанието, и за свързване с Божественото начало във Всемира и във всеки у нас. 

Черната книга – медитации за всеки ден

 

На 30 януари 2025 г. в Литературен клуб „Перото“, в НДК, София се състоя премиерата на най-новото произведение на Свами Тиртха – „Черната книга“, издание, събрало мъдростта на десетилетия.

Организатор на събитието и издател на книгата е Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.

В уречения час клуб Перото се изпълни с десетки хора. Водещ на събитието беше Владимир Михайлов, актьор и музикант. В началото на представянето организаторите пуснаха видео, но повечето хора не успяха да го разберат, тъй като субтитрите бяха ниско долу и се виждаха само от седящите на първия ред и тези, които бяха прави; за следващи представяния ще е добре субтитрите да са в горната част на екрана. След представянето на книгата от страна на водещия под формата на кратко интервю, последваха въпроси от публиката. Накрая гостите имаха въжможност да се срещнат с Тиртха Махарадж, и да получат автограф от него. Имаше лека почерпка за гостите.

 

В „Черната книга“ са скрити много неща, в това число и астрология, авторът я нарича духовен лабиринт, триизмерен духовен лабиринт. Книгата не се чете като роман, а се отворя всеки ден, като на всеки две страници е разположена темата за деня. Тези две страници за деня трябва да се четат сутрин по 5 минути, за успокояване на ума като задават въпрос за размисъл през тези 5 минути или през деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин. Книгата е подходяща за всеки човек, който понякога си задава въпроса „Защо съм тук?! Каква е причината да бъда на тази земя?! Каква е целта на моя живот?! Защо имам проблемите, които имам?!“ Препоръката е да се чете ден по ден от хора, които обичат философия, астрология, древни цивилизации, духовни практики. Книгата е труд, събрал 30 години духовни търсения и преподавателски опит. Това е първата книга от трилогия, ще последва Бялата книга, за личното осъзнаване и Червената книга, за чувствата и любовта. Книгата е наречена Черната, тъй като е свързана с цвета на Космоса, който е черен; липсващия, неведим цвят и за това е невидим на корицата;  тази книга служи да се разбере Кое какво е и Кой кой е, тя е пречистване на способността ни да виждаме и на преживяванията. Авторът е използвал и трите източника на знание: чрез теорията, чрез опита и чрез интуицията; като вдъхновението е най-висше според него (което и аз съм казвала в моя статия в блога, “Вдъхновението, искрата на живота“), авторът се стреми да е инструмент на Божествената воля и божествената любов и представя 366 медитации - по една за всеки ден.

Книгата съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, което я прави едновременно универсална и лична. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като любовта, вярата, съмнението, мъдростта, смъртта и вечността. Всеки откъс е изграден така, че да потопи в себеанализ и размишление. Книгата сравнява духовния път с лабиринт, защото също тъй криволичи, изпълнен е с предизвикателства и препятствия, но води към яснота и мъдрост. Медитациите могат да бъдат четени линейно – ден след ден, според календара. Но както във всеки лабиринт, има и свободно движение сред страниците, към все по-лични послания.

Премиери на книгата предстоят и в други градове: Бургас, 03 февруари; Варна, 04 февруари, Пловдив, 05 февруари.

 

Свами Тиртха e творчески псевдоним на Geza Racs, роден през 1959 г в Будапеща, Унгария. Завършва икономическо образование в “Колеж по външна търговия”, където изучава също и английски, руски, японски език и санскрит. В продължение на петнадесет години Свами Тиртха изнася лекции по санскрит и индология като гост-преподавател в университета в гр. Печ, Унгария. През 1996 г. основава Ведическо училище “Изгрев” (“Napkelet Veda-iskola”) в Будапеща, където при отворени врати се изнасят програми по хиндуистка философия и култура. Той е и главен редактор и автор на множество публикации в духовното списание “Раковина” (“Kagylokurt”), което се издава на унгарски език без прекъсване вече над 30 години. Свами Тиртха е председател на “Индуистко-унгарската културна асоциация” (“Hindu-Magyar Kulturalis Alapitvany”). По романа му “Оста на живота” е заснет пълнометражен игрален филм, който предстои да бъде излъчен за първи път на международните филмови фестивали през 2025г. Свами Тиртха живее в малък ашрам в сърцето на Унгария, пътува много и редовно посещава България, където води лекции и беседи на духовни теми. Той е монах от школата на бхакти в хиндуизма.