Кога България ще се научи да се рекламира успешно?!

Въпреки промените в регламента на Евровизия, конкурсът си остава политически

Късно снощи завърши 55-то издание на Песенния конкурс на Евровизия, който се проведе в Осло. Конкурсът беше спечелен от Германия с 246 точки, доста голяма преднина пред второто място за Турция с 170 точки. Казвам, че конкурсът беше спечелен от Германия, а не от Лена, която представяше Германия, защото този път вотът беше на 100% политически, въпреки промяната в правилата за гласуване с цел да се избегне политическият вот.

В началото на гласуването бях готова да залагам, че конкурсът ще бъде спечелен от Турция, тъй като нейния представител – групата Манга беше изключение с рок изпълнението от общия фон баладични и шлагерни изпълнения, типични за Евровизия. Така че в началото на крайното гласуване залагах за Турция. В момента обаче, в който телевизиите предадоха как в Хамбург са се събрали 17 000 души, дори повече отколкото в Осло, разбрах, че победител ще е Германия. Една страна от голямата четворка, основателка на Евровизия, която е печелила до сега само веднъж, която налива милиарди в общия европейски бюджет и която трябва да бъде компенсирана по някакъв начин.
По принцип страните гласуват политически на този конкурс от дълги години. Как ?! Като всяка страна подкрепя винаги страните-съседки, или страните, с които е в най-близки отношения. Андора винаги дава най-много точки за Испания или Франция, Беларус – за Русия, Русия – за Беларус или Украйна, Финландия – за Швеция или Норвегия и т.н. Така беше и тази година: например Турция даде най-много точки за Азърбейджан, а Азърбейджан – за Турция; Румъния подкрепи Молдова, а Молдова – Румъния; Кипър както винаги подкрепи Гърция, а Гърция както винаги гласува с най-много точки за Кипър и т.н. И ако това не е политическо гласуване, независимо от качеството на песните, здраве му кажете. И така въпреки промяната в регламента на конкурса, при която вота се определя на 50% от жури и на 50% от зрителско гласуване, за да се избегне политическото гласуване, вотът беше политически.

След миналогодишната Евровизия, БНТ промени също правилата на конкурса – жури от 51 музикални специалисти и институции избра изпълнител, който да ни представя на конкурса – Миро, за него бяха написани 5 песни, поръчани и продуцирани от БНТ и накрая зрителите избраха песента, с която той да ни представя в Осло. Песента ни отпадна на втория полуфинал. Според мен причината не е, че песента е лоша. Напротив, песента звучеше като десетките други песни на Евровизия, тоест не се отличаваше с нищо от останалите, в което е може би слабостта й. Миро се представи много добре на полуфинала. Но от гласуването по страни се вижда, че само Кипър, Турция, Украйна и Великобритания са гласували за Миро с общо 19 точки, поставили го на 15 място. От това следва, че БНТ и България не са си свършили добре работата по промотирането на нашия кандидат в 39-те държави-участнички в конкурса. Отново, явно заради кризата, държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия. България подкрепи на финала с най-много точки Азърбейджан 12, Турция-10 и Армения-8, с малка разлика от миналата година, когато гласувахме с най-много точки за Азърбейджан, Турция и Гърция.

Един известен български журналист след полуфинала с участието на Миро написа под заглавието „Скъп ли ни е Миро?“ следното: „Но най-важният въпрос си мисля, че е следният: колко ни струва на нас данъкоплатците цялата тази олелия? През последните месеци, когато и да пусна БНТ, попадах на репортажи за представяне на Миро в различни точки на Европа. Дори и без да се вълнувам по темата, се оказах донякъде информиран. Което означава, че кампанията е била сериозна. Това струва пари, това са нашите пари.“

Да, това са нашите пари, но и този път явно не бяха похарчени достатъчно пари за реклама и държавата в лицето на БНТ, която като национална обществена телевизия официално представя България, не си свърши работата. Държавата е спестила от средства за реклама на страната ни и на нашия талант, от където идва и политическия ни провал като страна на политическия конкурс Евровизия.

Аз съм съгласна като данъкоплатец държавата да харчи парите на данъкоплатците, за да може България да бъде популяризирана като древна европейска държава с богато културно-историческо наследство, с древни съкровища, с антични градове, с надарени оперни певци, талантливи музиканти, артисти, художници, писатели; да се харчат парите на данъкоплатците, за да се популяризира страната като туристическа дестинация с красива природа, екологично замеделие и богат културен живот. И ако цената за тази реклама е милиони евро, аз съм съгласна държавата да я плати. За да може, когато пътувам из Европа, хората, които срещам да не свързват България с мафията, наркоканалите, беззаконието, гастербайтерите, ромите-джебджии, проститутките, трафика на деца и органи и т.н. Аз искам в Европа да свързват името България с тракийски съкровища, оперни певци, добри музиканти, талантливи художници, режисьори, актьори, писатели, прекрасна природа, богат фолклор и гостоприемни хора. И ако за това е необходимо да се харчат милиони евро на година за реклама, съм съгласна като данъкоплатец да се дават, нищо че сме в криза. Пари за култура и образование и тяхната реклама трябва да може да намери всяка нормална държава.