Варненският театър гостува на софийска сцена

Преди време бях писала за гостуването на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Варна на софийска сцена с постановката „Ричард III”. Между 1 и 4 февруари варненският театър гостува отново на софийска сцена. На 1 февруари театърът представи на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов" новата си постановка „Вуйчо Ваньо” (премиера от октомври 2012). Спектакълът „Вуйчо Ваньо” е с три номинации за награди Икар 2013 - за режисура (проф. Пламен Марков), за главна женска роля (Гергана Плетньова), и за авторска музика (Калин Николов). Пиесата на Чехов се поставя за първи път от варненския театър и от режисьора проф. Пламен Марков. Мира Каланова е автор на сценографията и костюмите, Калин Николов е автор на музиката. Участват: Стоян Радев (Иван Войницки или вуйчо Ваньо),  Пенко Господинов (д-р Астров), Михаил Мутафов (проф. Серебряков), Луиза Григорова (Елена Андреевна), Гергана Плетньова (Соня), Веселина Михалкова (Войницка или Mamman), Свилен Стоянов (Телегин), Пламен Димитров (Eфим), Нели Вълканова (Марина), Юлияна Чернева (добавения от режисьора персонаж на чуждата гувернантка Marine).

Пиесите на Чехов са класика, постановки на „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри”, „Вишнева градина” и „Чайка” гледам задължително, когато някой театър ги постави, за това и сега с удоволствие се съгласих да гледам „Вуйчо Ваньо” на варненския театър, когато приятелка предложи да купи билети. Между другото Младежкия театър постави в последните години много силни постановки „Вуйчо Ваньо” и „Три сестри” (втората все още се играе, препоръчвам я). „Вишнева градина” на Народния и „Чайка” на Театъра на армията не са толкова добри, но пак си заслужава да се гледат. Но да се върна на „Вуйчо Ваньо” от петък вечер – актьорите играха много силно. Гергана Плетньова прави силна роля на покорна работлива дъщеря, на влюбена жена, на гневна съперница и на нещастно отхвърлена и има вероятност да грабне Икар. Стоян Радев и Пенко Господинов също играят много добре; забележителна беше и Веселина Михалкова в ролята на Маман, която невъзмутимо чете, докато света около нея се срива. Михаил Мутафов само ми звучеше малко слабо за сцената и залата, като че ли да беше изморен и без сили да играе. Костюмите ми харесаха, в духа на времето и мястото на действието, сценографията не е нещо особено, но е подходяща. В спектакъла имаше много нещастие, примиренчество и безизходица, поляти с много чай и водка. Нещастието и безизходното положение на вуйчо Ваньо и Соня трогват и те карат да им симпатизираш, докато наглостта на професора дразни; примиренчеството на доктора те кара да се бунтуваш, а нещастието и наивността на Елена Андреевна те учудват. Всички актьори играят с добра спойка помежду си и според мен не оставят равнодушни зрителите с играта си. Като цяло се получава една добра постановка, която ме накара да остана и след антракта от интерес въпреки, че ме втресе и вдигнах температура. Залата на Сатиричния театър в петък вечер беше препълнена; след гостите бяха известни режисьори, актьори, журналисти, критици. Като цяло, ако съдя по ставането на крака и аплодисментите, залата хареса постановката, на мен и компанията спектакълът също ни хареса.

На мен може би само като кръпка ми стоеше монологът със събличането на вуйчо Ваньо (ако това разсъбличане го нямаше, според мен постановката само би спечелила още повече). Чудя се защо напоследък всеки режисьор включва разсъбличане в спектакъла си?! Например в случая Вуйчо Ваньо, или Хамлет на Гърдев, който тича чисто гол по сцената няколко минути, или Михаил Мутафов, който се разсъблича в Пиеса за бебето пак на Гърдев. Режисьори почитаеми, спектаклите ви само биха спечелили, ако пропуснете тези ненужни разсъбличания на актьорите, граничещи с порнография, които нямат нищо общо с текста и замисъла на автора. 

В програмата на гастрола са още "Ричард III" от Шекспир, спечелила три награди Икар през 2012-та (2 февруари); "Паметта на водата" по пиесата на Шийла Стивънсън – режисьорски проект на Стоян Радев (3 февруари) и "Дон Жуан, или Любовта към геометрията" по Макс Фриш, постановка на Георги Михалков, сценография - Петър Митев, музика - Иван и Веселина Драголови, хореография - Ива Караманчева (4 февруари).

П.П.  В годишните номинации за ИКАР 2013 – приза на Съюза на артистите в България, Гергана Плетньова от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ взе наградата за водеща женска роля за ролята си на Соня във "Вуйчо Ваньо".

Варненският театър на гости на софийска сцена с Ричард III

снимка от сайта на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна

На 24 март Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна гостува на сцената на Театър София със спектакъла „Ричард III” от Уилям Шекспир в рамките на Софийски театрален сезон 2012. Постановката на режисьора проф. Пламен Марков е отличена с четири номинации за наградата ИКАР 2012 на САБ: за сценография на Мира Каланова, за авторска музика на Калин Николов, за главна мъжка роля на Стоян Радев и за майсторско техническо осъществяване. Постановката се играе от ноември 2011 на сцената на варненския театър и доколкото разбирам събира много добри отзиви. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Марков; сценография и костюми Мира Каланова; музика Калин Николов. В ролята на Ричард III е Стоян Радев. Останалите персонажи пресъздават: Михаил Мутафов (Лорд Бъкингам), Пламен Димитров (Крал Едуард IV), Валентин Митев (Лорд Хейстингз), Пламен Георгиев (Лорд Станли), Мария Гинкова (Дукеса Йорк), Веселина Михалкова (Кралица Елизабет), Даниела Викторова (Джейн Шор), Свилен Стоянов (Браканбъри), Владислав Виолинов (Тиръл), Николай Божков (Брандън), Благой Бойчев (Дук Кларънс), Илиян Марков (Лорд Ривърз), Александър Андреев (Ратклиф), Биляна Стоева (Кралица Маргарита), Гергана Плетньова (Лейди Ана), Александър Александров (Принц на Уелс), Димитър Димитров (Хенри Ричмонд) и др. В постановката се включват около 30 души - професионални артисти, любители и деца.

На мен като цяло спектакълът не ми хареса, но въпреки това мога да кажа безспорно, че това е един силен спектакъл, който си заслужава да се гледа от любителите на сериозния театър. Спектакълът продължава три часа с малък антракт, но времето минава неусетно и дължината не досажда. Стоян Радев прави силна роля; играта на почти целия актьорски състав е много силна. Костюмите са в унисон с епохата (края на XIV век, Англия) и са интересни (особено това, че мъжете са облечени в дълги поли), но не ме впечатлиха особено. Костюмите, решени в тъмни тонове и слабото осветяване на сцената са в унисон с тъмните страсти (омраза, сплетни, предателство, страхове за рода, убийство) и мрачната и кървава трагедия на героите. Ричард Глостър - мощен владетел, премахващ безскрупулно всеки претендент за трона, включително собственото си семейство, е жесток и циничен, но и интелигентен, гъвкав, решителен. Ролята на Ричард умело е изиграна от Стоян Радев, който влиза напълно в кожата на героя си и заслужава номинацията за главна мъжка роля. Оригиналният текст не е променян много от режисьора, липсват разни остроумни и простеещи хрумки от съвременността, присъщи на други постановки по шекспирови текстове, от което спектакълът само печели. Ето какво споделя сценографът Мира Каланова за спектакъла: „Това не е „царска пиеса”, казваше Пламен Марков често. В нея няма корона, няма кадифе и злато. В този контекст костюмите не трябваше да бъдат дворцови: изрядни, богати, перфектно изгладени. Исках в тях да се усеща умората, прахта, търсех някаква скрита перверзия. Реших да използвам много различни материи и дантели, както и кожа. Търсех фактури, едри гънки, прорези. Исках да направя костюми, които са богати на пластове и цветове, но в тази пищност търсех разрухата. Асиметрията в голяма част от костюмите е част от тази идея. Освен това тя ми даде възможност деликатно да вплета знаците на властта в тях. Стилът Mi pati, характерен за по-ранното средновековие и който смятам за особено театрален, беше някакъв вид отправна точка в тази посока. Идеята мъжете да носят дълги поли, не е нова нито в театъра, нито в модата, нито в историята на костюма. Мисля, че е красиво и много сексапилно. Като цяло идеята за разруха ме водеше. Тя не е видима на пръв поглед, но е втъкана в костюмите. Докато работехме, казвах на шега, че стилът е „средновековен декаданс”". Идеята на режисьора и сценографа умело е реализирана в постановката, за това мога да кажа, че едновременно със силната игра на актьорския състав и умелата адаптация на текста, това е един силен спектакъл, който си заслужава да се гледа, да спечели награди и който събра овациите на публиката в залата на Театър София в събота вечер. Очакваме да видим как ще се произнесе САБ на 27 март.
PS  Спектакълът спечели три награди Икар 2012: за главна мъжка роля за Стоян Радев, за музика на Калин Николов и за майсторско техническо осъществяване.