"Травиата", разказ за любовта и саможертвата

На 11, 12, 13 и 14 декември Софийската опера представи операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Аз съм гледала спектакъла няколко пъти, но тъй като видях, че канадското сопрано Керълайн Подолак гостува отново в ролята на Виолета Валери, си взех билет за нейната вечер на 12-ти.

 

Участваха Карълайн Подолак - Виолета Валери; Цвета Сарамбелиева - Флора Бервоа, приятелка на Виолета; Благовеста Мекки-Цветкова - Анина, камериерка на Виолета; Рейналдо Дроз - Алфред Жермон; Джанер Акгюн - Жорж Жермон, Хрисимир Дамянов - Виконт Гастон Дьо Леториер; Петър Бучков - Барон Дюфол; Николай Войнов - Маркиз Д`Обини; Ангел Христов - Доктор Гренвил. (3 часа с два антракта)

Диригент на спектакъла беше Григор Паликаров. Режисьори са Вера Петрова и Пламен Карталов, сценография и костюми Иван Савов, хореография Риолина Топалова. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера.

 

Тази постановка е една от най-добрите на Софийската опера през последните години. Сценографията е страхотна, декорите и костюмите са пищни и много красиви (хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци; салонът на бала, и в четвърто действие, прозореца, през който влиза глъчка от улицата). Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век, създават автентична атмосфера на сцената. За разлика от предишно гостуване на Подолак, за което блогът е писал тук, този път го имаше уау ефекта. Подолак, Рейналдо Дроз и Джанер Акгюн пяха и играха прекрасно в ролите на Виолета, Алфред и неговия баща; заслужиха дълги аплодисменти след всяко действие и на края, и подвиквания „Браво“. Пяха емоционално, трогателно, разчувстващо, дори просълзиха някои от нас. Извън тях тримата, бих отличила и Цвета Сарамбелиева, и Петър Бучков като барона. Както каза моя приятелка: „Голям кеф“. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми харесва, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала, като ангел с разперени крила. Наистина вечерта на 12-ти декември беше празник за сетивата за почитателите на оперното изкуство. Препоръчвам горещо за гледане.

 

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими. Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време.

 

 

"Травиата" с канадското сопрано Керълайн Подолак

На 9 март канадското сопрано Керълайн Подолак гостува на сцената на Софийската опера в ролята на Виолета Валери в операта „Травиата“. Тъй като не идват често оперни певци от други държави бях решила, че няма как да пропусна постановката, въпреки че съм гледала „Травиата“ много пъти (дори премиерата на този спектакъл през 2013-та), и на следващия ден ми предстоеше важен изпит. Може да се каже, че е изгряваща звезда, защото Подолак прави своя оперен дебют съвсем наскоро - през ноември 2019 в Силизийската опера; през 2021 завършва магистърска степен и участва в няколко конкурси за оперно пеене, един от които й осигурява и сегашното гостуване в София. Гостуващ диригент беше Франческо ди Мауро, който от 2001 г. е диригент на художественото ръководство на Сицилианския симфоничен оркестър.

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими. Пристигайки в операта се учудих колко много млади хора имаше, може би заради популярната музика; залата беше пълна до ложите най-горе.

Режисьор-възстановчик на спектакъла е Вера Петрова, постановка Пламен Карталов, хореография Риолина Топалова. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера.

Действащи лица: Виолета Валери – сопран – Карълайн Подолак; Флора Бервоа, приятелка на Виолета – сопран – Цвета Сарамбелиева; Анина, камериерка на Виолета – мецосопран – Иванка Нинова; Алфред Жермон – тенор – Даниел Острецов; Жорж Жермон, негов баща – баритон – Атанас Младенов; Виконт Гастон Дьо Леториер – тенор – Хрисимир Дамянов; Барон Дюфол – тенор – Петър Бучков; Маркиз Д`Обини – бас – Николай Войнов; Доктор Гренвил – бас – Ангел Христов.

Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”.

В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми хареса, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала, като ангел с разперени крила. Декорите и костюмите са пищни и много красиви, хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци; салонът на бала и в четвърто действие, прозореца, през който влиза сняг и глъчка от улицата. Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век, създават автентична атмосфера на сцената.

За Карълайн Подолак това, което ми дойде на ум е - интересен глас, артистичност, но като цяло с компанията не бяхме впечатлени от изпълнението й - нямаше го ефекта уау за звезда. Не ни хареса и изпълнението на  Даниел Острецов като Алфред като цяло. Най-силният, настрахващ момент за мен беше дуета им в четвърто действие (жената до мен започна дори да плаче). По артистичност впечатление ми направиха Цвета Сарамбелиева като Флора; Иванка Нинова като Анина, и барона Петър Бучков; солистите на балета също. Изпълнителите отнесоха дълги аплодисменти, подвиквания „Браво“, дори подсвирквания. Като цяло спектакъла беше приятен за малката ни компания, но не останахме много въодушевени, защото ни липсваше уау ефекта.

 

Накрая искам да споделя, нещо като коментар към институцията, което пропуснах в предходни постове в блога – фактът, че не ми харесва двойното увеличение на билетите, което понасяме последните няколко месеца; надявах се, че като се върнат редовете на партера, които бяха премахнати заради пандемията (почти 10 реда от партера липсваха), ще се върнат малко назад и цените на билетите, но уви, това не стана. Не ни хареса и това, че спектакъла закъсня и продължиха да влизат хора и след началото; а бяха времена, в които, всяка постановка започваше в 19.00 и ако закъснееш те пращат на трети балкон; сега народът си се точи като на стадион.