Емилия Перес, кинематографичен шедьовър

Отмина сезонът на филмовите награди с последните награди, раздадени тази неделя – „Оскар“ и аз се сетих да понаваксам с гледане на филми в кино. Последните няколко месеца гледах на голям екран само „Мария“, тъй като последните две години живеех в Белгия и ходех доста рядко на кино.

Филмът „Мария“ получи само номинация за „Оскар“ за операторско майсторство. Гледах го през декември в зала 1 на НДК, която се пръскаше от хора - голям интерес към филма, тъй като е  имал само една прожекция на Киномания и тази беше втора преди пускането му по кината. „Мария“ (Maria, Италия-Германия-САЩ, 2024, 123 мин) е музикална биография с режисьор Пабло Лараин и с участието на Анджелина Жоли в ролята на Мария Калас. По повод на филма, медиите много хвалеха Анджелина, че се е научила на оперно пеене за ролята. Филмът, въпреки ръкоплясканията в залата, в края му, не ни хареса на мен и компанията. Разказва за живота на оперната дива само в последните две седмици от живота й в Париж през 70-те години на миналия век чрез спомените, приятелите и чрез певческия ѝ талант, което е ужасно жалко. Тук-таме се прокрадват спомени от други моменти от живота й, но това не е достатъчно, за да представи целия живот на една известна оперна дива, живяла в известност, обожание и блясък; имала нещастни, трагични и красиви моменти; примадона, властна, мистериозна, фаталната жена. Играта на Джоли безспорно е добра, показва финес и сила. Но филмът като цяло не е нищо особено, не ни хареса, даже ни досади.

 

Друга история е филмът „Емилия Перес“, който гледах днес (Emilia Perez, Франция, САЩ, 2024, 130 мин) с режисьор: Жак Одиар; сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. Свободна адаптация по роман на Борис Расон. Участват: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др. Филмът получи  13 номинации за награда „Оскар“, като Зоуи Салдана получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля; а песента “El Mal” получи „Оскар“ за оригинална песен за филм;  като песента “Mi Camino” също имаше номинация (и на мен ми харесва повече). Общо 119 награди & 237 номинации.

В началото филмът ми беше доста досаден заради песните, но от един момент нататък започна да разгръща няколко сюжетни линии и стана доста интересен въпреки песните. Филмът е музикална и криминална трагикомедия; може да се каже, че дори е политически. Зоуи Салдана и Карла София Гаскон, които получават много номинации за играта си този сезон; играят впечатляващо. Не разбирам защо повечето медии представят филма като историята на мъж, който решава да смени пола си и да изтрие живота си до момента, но после решава да се събере отново със семейството си. Това е само един пласт. На втори пласт е историята на талантлива адвокатка, която е претоварена, използвана, нископлатена и потисната, докато не намира своя шанс към богатство, удовлетвореност и полза за обществото. В друг план лежи политическата, обществена и социална обстановка в Мексико, с корумпираните управляваща класа и съдебна власт, наркокартелите, бедността, убийствата, изчезналите и трагедията на близките на изчезналите. Друга линия, която се разгръща е трагедията на едно семейство, което губи баща и съпруг и е принудено да емигрира, а после отново да свиква с нов живот в родината. Друг пласт са душевните терзания на убиец, наркобос, който се преражда като филантроп, който върви назад в стъпките си от минал живот и носи добрини за обикновени, изтерзани хора; на съпруг и баща; на една душа, затворена в тяло, която иска да обича, да живее като себе си и да се изяви. На моменти филмът е трогателен, сърцераздирателен. Събирането на толкова пластове на наратива е същински подвиг, кинематографичен шедьовър. Препоръчвам горещо за гледане.