„Последната от Хаусманови” на Кралският национален театър, Лондон

На 11 октомври в Cinema city станахме свидетели на откриването на сезона на сателитните излъчвания на представления от Кралския национален театър, Лондон. Гледахме „Последната от Хаусманови” /The Last of the Haussmans, драма, комедия/. Постановките на Кралският национален театър се предават на живо чрез сателитна връзка с Лондон в партньорство с Британски съвет, а заради големия интерес са предвидени и повторения на запис. Запис на това представление ще се излъчи на 23 ноември, за това пиша и следните редове с малко закъснение, така че, ако ви хареса написаното, да отидете и да гледате постановката на запис.  

„Последната от Хаусманови” е нова пиеса на Стивън Бересфорд. Спектакълът е с режисьор: Хауърд Дейвис. В ролите: Джули Уолтърс, Рори Киниър, Хелън МакКрори, Изабела Лафленд, Матю Марш, Тарон Егертън. Началото беше обявено за 20.40 ч, но спектакълът започна едва след 21 ч (естествено 19 часа лондонско време) и продължи почти до 24 часа с антракт 20 минути (въпреки първоначалната информация от разпоредителките, че ще свърши малко след 23 ч). В началото чухме на живо интервю с писателя и видяхме реклами на предстоящи премиери на театъра. Над 700 кина по целия свят излъчваха едновременно постановката. На мен и компанията постановката доста ни хареса, посмяхме се и накрая ни се допи алкохол, заради постоянното наливане на героите с алкохол сутрин, обед, вечер.

Пиесата разказва историята на обикновено британско семейство от хипи времената до днес; историята на майка, която през 60-те изоставя двете си деца на родителите си и забягва в ашрам в Индия да търси свободата на духа, а в края на живота си, болна от рак, тя се връща във фамилната къща, където синът й Ник (хомосексуалист и наркоман) и дъщеря й Либи (жена с десетки любовни връзки и извънбрачно дете) я гледат в последните й дни. Съвместното им съжителство е наситено със скандали, обвинения за провали, съмнения, съжаление, жестокост, любов, чувство за вина.  Историята е едновременно комична и трогателна, заформя се интрига около любовната връзка на Либи с лекаря, около наследството на къщата, около несподелената любов на един младеж към Либи, около увлечението на внучката Съмър към младежа и несподелената любов на Ник към същия младеж. Оплетени емоционални връзки, комични ситуации и целодневно наливане с алкохол, точно като в типичната британска фамилия. Спектакълът е с добри декори – на въртящата се сцена е построена къщата на фамилията с неповторим изглед, редуват се отделните стаи и двора. Костюмите са подходящи за действието, постоянно се разливат бутилки с вина и твърд алкохол; всички актьори играят много добре, на моменти крясъците идват малко в повече, но се преживява. Рори Киниър в ролята на Ник и Изабела Лафленд в ролята на Съмър са много добри, Джули Уолтърс също прави силна роля. Представлението е с доста комични ситуации и разтоварва, въпреки продължителността си. Препоръчвам го на почитателите на британския театър.