Идиот 2012 ...или... принизяване на българския театър

Снимка: Иван Дончев

През уикенда изгледах „Идиот 2012” по Достоевски, постановка, която се играе на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”, и чиято премиера беше в края на април като част от Руския сезон. Режисьор на спектакъла е Десислава Шпатова, сценична адаптация - Снежина Петрова и Десислава Шпатова. Сценография и костюми – Юлиян Табаков. В ролята на Настася Филиповна е Снежина Петрова, Княз Мишкин – Ованес Торосян, Парфьон Рогожин – Деян Ангелов, Ганя – Зафир Раджаб, Аглая Епанчина – Веселина Конакчийска, майката на Аглая – Вяра Табакова, Лебедев - Владимир Пенев. Достоевски започва да работи над романа си през есента на 1867 г. и го завършва през 1868 г. във Флоренция. Пише творбата си по време на пребиваването си в Германия, Швейцария и Италия. При разработването на отделните черти от образа на Мишкин и на свързаните с него епизоди на романа писателят използва черти от своята лична биография.

Сюжетната линия в спектакъла е стеснена до любовните отношения между две двойки Настася Филиповна - Рогожин и княз Мишкин - Аглая Епанчина с техните страсти, емоции, мисли и действия, които завършват трагично. Впечатлението ми от спектакъла не е никак добро и въпреки, че се въздържам по принцип от крайни мнения, в този случай не мога. Костюмите в спектакъла не ми харесаха, през по-голяма част от времето княз Мишкин беше облечен в кафяво долнище на анцуг и памучна блуза, оцапани с петна; Деян Ангелов също беше облечен в черно долнище на анцунг. Веселина Конакчийска през цялото време на действието играеше по бельо и размяташе бюст наляво надясно все едно е на едно друго място, а не в театър; като нейната героиня в романа е миловидно, нежно, затворено заради семейството, свенливо момиче, а не разгонена, груба, агресивна котка, която фучи хаотично и гръмогласно и стряска и плаши вместо да съблазнява нежно. Владо Пенев беше облечен в една сцена като циганка-певица на руски романси, по сутиен и на токчета, като този травеститски образ беше смехотворен, (жалко че толкова уважавам този актьор), през другото време беше в костюм и имитираше Висоцки, но ролята му е излишна и неговите речитативи навместо да внесат антракт между сцените, само утежняват действието, което и без това накрая става досадно. Единствените костюми, които ми харесаха бяха сватбената рокля на Настася, костюмът на Ганя на рождения ден и костюмът на майката; всичко останало нямаше връзка с духа на епохата, в която се развива действието, нито с мястото. И що за хрумване мъжете да размятат банкноти евро след като действието се развива в друг век и в друга територия?! В спектакъла няма препратки към епохата, към руското или цитати от други разработки на Идиот. Една от малкото сцени, която впечатлява е влизането на Снежина Петрова (Настася Филиповна на рождения си ден) с торта и шампанско в ръка и цигара в устата, вървяща предизвикателно на висок ток в интересна червена рокля с шлейф, но като цяло играта на актьорите в тази сцена не беше докрай изчистена и не изкристализира кристално ясно интригата. Като цяло играта на актьорите е разпокъсана и от нея не може да изпъкне текста и да се разбере какво точно внушава режисьора. Финалната сцена с убийството и напускането на душата от тялото, представено с отделянето на няколко ката фусти от сватбената рокля наистина е добро попадение. Рогожин и княза остават до празната дреха, както остават в живота с празни ръце и души. Декори (почти) липсват, костюмите – целящи да покажат, че жените са за продан - са под всякаква критика. Присъствието на Снежина Петрова на сцената е наистина завладяващо, но някак си се губи всред всеобщата неяснота, като цяло всички играят хаотично и не се получава добра спойка на екипа. Ако не беше атрактивната музика (смес от класика и съвременна музика) на няколко пъти щях да заспя, толкова досадно беше действието. Пиеса-гротеска, която или е прекалено академична и аз и компанията ми не можахме да я разберем, или е прекалено пошла - не мога да реша; но е факт, че на мен и компанията не ни хареса, стори ни се с прекалено досадно действие и халтура в повече. Излязохме от салона с огромно възмущение и почуда какво се случва напоследък.

„Идиот 2012” е завършекът на Руския сезон в Народния театър, който започна с „Ревизор” и включва още „Лов на дивипатици” на руския режисьор Юрий Бутусов по Александър Вампилов, „Животът е прекрасен” на Александър Морфов по Николай Ердман и „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев по пиесата на Пьотр Гладилин. Най-силното представление от Руския сезон според мен е „Нощна пеперуда”, което препоръчвам, останалите могат и да се пропуснат. Като цяло Руският сезон на Народния театър е слаб и според мен е излагация за една от най-Големите ни сцени. Изгледах всичко от Американския и Руския сезон в две поредни години (впечатленията от всички постановки могат да се прочетат в блога по ключови думи) и смятам, че качеството на продукцията върви надолу ведно с вкусовете на масовата публика – жалко, много жалко за тези актьори, които са решени да се правят на клоуни само и само да пълнят салоните, жалко и за тези режисьори, които адаптират класически текстове, създавайки безвкусица и халтура. През последните няколко месеца гледах австрийски, британски и руски театър и такова принизяване на изкуството не се забелязва в нито една друга трупа извън българските; Студено а?!