14 октомври 2012

Пъзел



снимка на avtora.com
Вчера гледахме новият български филм, който тръгна премиерно по кината от 5 октомври – „Пъзел” (България, 2012, 100'). Режисьор и сценарист на филма е Иво Стайков (дебют), оператор Емил Топузов, автор на музиката е Митко Щерев. Участват: Асен Блатечки, Станимира Колева, Роберт Янакиев, Петя Силянова, Мария Статулова, Александра Сърчаджиева, Джоко Росич, Павел Поппандов, Атанас Сребрев, Максим Генчев, Свежен Младенов, Валентина Войкова, Александра Щерева, Николай Чилов, Николай Антонов и др.
Режисьорът работи повече от 8 години върху сценария, който претърпява 50 варианта, като вярва, че „всички са като парченца от един пъзел, съставен от отделни елементи, всеки от които може да се съедини само с друг, точно определен, за да се нареди картината. Често пъти, обаче съдбата реди парченцата по свой начин и поставя на празното място друго, почти същото, но почти... Винаги остава празно място...”
Филмът е романтична драма, която внушава, че годините и разстоянията нямат значение за истинската любов и точният човек за теб е само един, така че е най-добре, ако го откриеш, да не го пускаш да си тръгне. В основната нишка на филма е голямата любов, съпроводена с перипети, невъзможност, раздели, срещи, разстояния, време и постоянство; загатнати някъде около основната нишка са мафиотските дейности, емигранството, неизлечимата болест, безпътицата, самоубийството, работохолизма, парите. Децата-актьори са прекрасни, Блатечки прави силна роля (малко съм го гледала и на мен ролите му на лошо момче не ми попречиха да го възприема в тази му роля на непоправим романтик и оптимист), Станимира Колева като че ли нямаше дълбочина на изпълнението, на моменти ми стоеше леко изкуствено и си казвах – „ето, личи си, че не е учила актьорско майсторство”. Музиката на филма много ми хареса. На мен ми липсваше малко динамиката на действието и очаквах във всеки един момент да се отегча или усетя досада, но това не се случи, въпреки бавното темпо на действието. Като цяло филмът ни развълнува (извадихме кърпичките), трогна ни (може би защото бяхме женска компания) и много ни хареса. Той е едно малко романтично островче сред мафиотските истории, псувните и простотиите в някои български филми напоследък. Препоръчвам го на хората, които обичат романтични драми и вярват в съдбата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Режисьорът работи повече от 8 години върху сценария, който претърпява 50 варианта...моля ви се , това е най-слабият филм който съм гледал през живота си.

Иво Стайков - много слабо.

Светлозар Цвятков

Мария Георгиева каза...

Вижте Светлозар, всеки си има мнение. На мен и компанията филмът ни хареса, успя да ни трогне. В този блог съм писала и за други български филми, някои от които с много по-добри художествени качества и силна актьорска игра, но от филм до филм има разлика. За мен е важно даден филм или постановка да ме трогне, а този въпреки мудното действие, успя да ме трогне, за това съм написала и положително мнение за него. Както казах, всеки човек има мнение; на Вас може би "Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела" по би Ви допаднал, но моето предпочитание за филм в момента е "Пъзел"

Публикуване на коментар