ЛЮДМИЛА

събития, посветени на 70-годишнината от нейното рождение

Много отдавна мисля върху написването на текста, който следва (за това, моля, имайте търпение до краят му); може би още от миналата зима, когато прочетох книгата на Богомил Райнов (която препоръчвам) „Людмила, мечти и дела”, 2011 на издателство Изток-Запад, или от месец юли тази година, когато имаше организирани определени събития, свързани с нейния живот. Но изчаквах да видя още едно събитие, посветено на делото й, за да  завърша историята в съзнанието си. И ето, че в събота най-накрая отделих време, за да разгледам предвидената изложба, за да завърша историята в съзнанието си и да ви я разкажа. Става въпрос за документалната изложба „КУЛТУРНОТО ОТВАРЯНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ СВЕТА”, посветена на 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова, която се състоя в Националната галерия за чуждестранно изкуство между 21 септември и 14 октомври 2012. Експозицията включваше богат документален материал от лични архиви за живота и делото на Людмила Живкова, детски рисунки от Асамблеите „Знаме на мира“, картини от Хималайския цикъл на Николай Рьорих (за който съм писала тук) от фонда на Галерията. Изложбата е оформена от акад. Светлин Русев и е субсидирана с помощта на фондациите „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Людмила Живкова – Знаме на мира“. Същата изложба ще бъде преместена от 16 октомври до 15 ноември 2012 в Исторически музей – Правец.

Входът за музея е 4 лв; нямаше опашка, като при изложбата на картини на Майстора (за която писах по-рано тук), да не кажа, че в целия музей почти нямаше хора. Експозицията беше подредена на втория  етаж на Галерията в няколко залички  и включваше черно-бели фотографии от личния живот и от официални срещи на Людмила Живкова с дейци на културата, с правителствени и държавни глави; видях ордени, които е получавала от правителствата на Португалия и Италия, от Токайския университет, дипломната работа и дисертацията й, нейни издадени книги, рисунки на деца и плакати от първата Асамблея „Знаме на мира” през 1979-та, картини на Николай Рьорих, чието творчество и философско учение тя е почитала; в една от заличките вървеше филма „Последните седем години от живота на Людмила Живкова”. Много ми харесаха от снимките част от роклите и костюмите, чантите, които е носила по онова време на различни събития Людмила. Като цяло изложбата е в памет на делото й, напомняне за личността й по случай годишнината от рождението й и едва ли е била интересна за много хора (електронният брояч на посетителите отброяваше при моето влизане едва около 1000 души), но според мен изложбата е полезно събитие - напомняне за делото на тази, голяма според мен, жена-политик.

През месец юли посетих една друга изложба, също посветена на 70-годишнината от рождението на Людмила Живкова – „Като по струна над бездната”, която беше експонирана в галерия Credo Bonum от 19 юли до 31 август 2012. Изложбата включваше двадесет творби на Николай Рьорих, част от Хималайския му цикъл, автентични документи, писма, публикации, текстове от „Жива етика”, цитати от Людмила Живкова, Николай Рьорих, Елена Рьорих и Святослав Рьорих, архивни фотографии от обществено-политическата дейност на Людмила. Изложбата беше организирана със съдействието на Национална галерия за чуждестранно изкуство, Фондация „Людмила Живкова — Знаме на мира”, Българска национална филмотека, Българска национална телевизия, клона на Международния Център „Рьорих“ в България. В началото на 70-те години Людмила Живкова установява връзка със семейство Рьорих, става последовател на тяхното философско учение "Жива етика" и усилено работи за създаване на център на Николай Рьорих в България. Тогава Националната галерия за чуждестранно изкуство получава дарение от над 200 произведения от неговия син Святослав Рьорих.

В рамките на изложбата, на рождената дата на Людмила Живкова, 26 юли в галерия Credo Bonum беше организирана публична прожекция на документалният филм "Последните седем години от живота на Людмила Живкова", създаден през 2005 г. със сценаристи Стефка Калева и Петя Тетевенска, режисьор Васа Ганчева, оператор Цветан Недков. Аз бях на прожекцията и останах доволна, че отидох, филмът ми се стори много интересен и допълни картината, която имам на Людмила, създадена от книгата на Б. Райнов. Залата се напълни, останаха много хора пред сградата и за това организаторите решиха да направят втора прожекция по-късно същата вечер. На прожекцията присъстваха проф.  Вера Ганева и Петя Тетевенска, които разказаха за създаването на филма и две от внучките на Людмила. В този филм, хора приближени до Людмила, като например акад. Светлин Русев, Александър Лилов, проф. Вера Ганева, Костадин Чакъров, Кирил Аврамов и др., разказват своите спомени за живота й и своите версии за смъртта й.

С решение на ЦК на БКП от март 1978 г. е утвърдена “Дългосрочна комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за хармоничното развитие на личността и обществото в етапа на изграждането на развитото социалистическо общество”. Програмата е инициирана от тогавашния председател на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова и се основава на издигането на няколко исторически личности, допринесли за развитието на културата, като модели за универсално и всестранно развит човек. Първият етап на това “комплексно мероприятие” е под името на руския художник, философ, изследовател и общественик Николай Рьорих. Програмата “Рьорих” започва с изложба на художника в София, открита на 28 март 1978 в залите на Шипка 6, гостуване на неговия син Святослав Рьорих, монография на Богомил Райнов, международен симпозиум и т.н. Някои от по-големите проекти, реализирани по нейна идея след това, са създаването на сбирката на Галерията за чуждестранно изкуство за около четири години; построяването на Националният дворец на културата за 3 години; отбелязването на 1300-години от създаването на българската държава с десетки културни събития, изграждането на мащабна експозиция на Националния исторически музей, Асамблеята „Знаме на мира“, обединила децата на планетата под знака на творчеството и под звъна на Камбаните; културни програми, приобщаващи българската публика към универсалния дух на майстори на изкуството, като гениалния Леонардо да Винчи или Николай Рьорих; изложби, открили за света съкровищницата на българското художествено наследство (например пътуването на тракийските съкровища по света). За да продължи прекъснатите културни проекти е учредена първата у нас Международна фондация, която днес носи името на светите братя просветители Кирил и Методий. Събраните по инициатива на Людмила Живкова художествени колекции от разни епохи, автори и народи от различни краища на света поставят основите на една нова музейна институция, превърнала се по-късно в Национална галерия за чуждестранно изкуство. 

"Големите строежи, новите училища, музеите и художествените галерии из цялата страна, новите театри и новите читалища, международните изложби, срещи, чествания, научни публикации, симпозиуми, дълготрайни програми-бяха според нейния замисъл само стъпала в този процес на духовно извисяване, при който името на България щеше тържествено да прозвучи из културните пространства на планетата" пише за нейните дела Богомил Райнов, който е бил и нейн приятел.

Людмила Живкова е противоречива личност за съвременната история, в момента е отричана, както политическия строй преди 1989-та и е почитана от много малко хора, който са били основно нейни близки, приближени и роднини, но това е човек, който олицетворява етап в развитието на българската културна политика и според мен заслужава уважение. Аз за себе си мога да кажа, че не съм обременена от „онова време”, избягвам крайностите на политическите страсти и се опитвам да отправя обективен поглед към тази историческа личност; била съм на няколко годинки, когато е проведена първата асамлбея „Знаме на мира”, но дълбоко уважавам тази жена и необременена търся информация за живота и делото й през последната година. За мен тя е достоен човек, който се е опитвал да балансира между статукво и промяна, имал е желание да надмогне рамките и ограниченията на идеалогията, на партийната линия; който е имал надежда за нов строй и нов живот и с цената дори на живота си е правил нещо, защото е искал промяна - нов път на обществено развитие, основан върху културата и нравствените ценности на всестранно развития човек.

Голямата част от младите хора, дори и да са чували за Живкова, нито имат някакво мнение за нея, нито се интересуват от нея. Сега чета мемоарите на Любомир Левчев с идеята да попълня картинката от впечатления върху тази, голяма за мен, жена. Надявам се и вие, четящите предходното, да опитате да погледнете обективно от разстоянието на времето и да видите положителното в нейното дело за нашата културна история. Надявам се с написаното, да съм възбудила малко интереса ви към истината за личността и делото й. Аз продължавам търсенето.

Ще попитат: “Как да преминем през живота? ”

Отговаряйте: “Като по струна над бездната –красиво, внимателно и стремително”.

Учение Жива Етика. Листа от Градината на Мория. Книга първа. Зов. Послеслов.