5 дни война

Пет дни война...кому е нужен дори и един ден война?! Аз свързвам войната с ненужна жестокост, с убийства на хиляди невинни, с геноцид, с глад и бездомни хора, с бежански лагери, с най-крайните отрицателни човешки мисли, страсти, емоции и действия; с нещо, което не трябва да се случва никога, но темата на текста не е моето разбиране по темата.

Между 29 октомври и 4 ноември в София се провежда филмов фестивал So Independent Film Festival, който представя на софийските киномани американско независимо кино. Фестивалът включва пълнометражни и късометражни игрални и документални филми, по-стари и най-нови филми, музикални и такива, посветени на големи режисьори в киното, като програмата е доста разнообразна и богата.

Филмът, за когото отделих време днес, от програмата на фестивала, е „Пет дни война” (5 Days of war, САЩ / 2011 / 113 минути). Филмът е по-скоро военна драма, отколкото екшън на режисьора и продуцент Рени Харлин; сценаристи: Мико Ален, Дейвид Бетъл. В ролите: Анди Гарсия, Вал Килмър, Раде Шербеджия, Хедър Греъм, Еманюел, Ричард Койл и др. Бях решила да го гледам, първо защото го видях в програмата на фестивала и второ, защото чух грузинци да го цитират в един репортаж на Панорама.

Филмът е по истинска история и разказва за събитията, които се случват през август 2008 година, по време на войната между Русия и Грузия на територията на Южна Осетия и Абхазия, през погледа на американски журналист и неговия оператор. Двамата са военни журналисти, животът ги сблъсква с грузински войници в Ирак през 2007-ма и след това отново ги среща със същите през август 2008, когато отиват да отразяват събитията в Грузия. Историята тръгва от една грузинска сватба в село, което е бомбандирано, минава през кланета и убийства на деца и старици и свършва с разрушаването на град Гори от руските войски и платените от руснаците кръвожадни наемници-казаци. Репортерът и операторът заснемат военни престъпления и са готови да опазят записа и с цената на живота си, за да го предадат на Human Rights Watch и да разкажат истината на света, като същевременно се посвещават и на това да съберат една грузинска фамилия и да опазят живота на една грузинска жена. Филмът е тежък, натоварващ, трогателен, но си заслужава да се гледа само, за да се придобие бегла представа за събитията в Кавказкия регион и да се затвърди мнението за факта, че войната е една ненужна жестокост. А колко войни се водят в момента?! ...