Интересни предложения от програмата на SO Independent

„Ясно, разбрах“ е много свежа комедия, включена в програмата на SO Independent, 4-тия Фестивал на независимото американско кино (24 октомври – 3 ноември), която гледах преди няколко вечери. Световната премиера на филма е била на 20.09.2013, така че може да се каже, че филмът прави българската си премиера на фестивала.

„Ясно, разбрах“  (САЩ, 2013, 91 мин.) е комедия със сценарист и режисьор Никол Холофсенър. Участват: Джеймс Гандолфини, Джулия Луис-Драйфус, Тони Колет, Катрин Кийнър, Бен Фалконе и др.

Филмът е лек, забавен, на моменти те кара да се смееш, на моменти става сериозен и те натъжава, кара те да се замислиш за отношенията ти с приятели, роднини, партньори, за грешките на главната героиня (защото според мен тя допусна грешки в отношенията си с новия си приятел, с дъщеря си и с приятелката на дъщерята); не усещаш как минава времето. Филмът разказва за отношенията на мъж и жена, които са разведени и имат дъщери, заминаващи в колеж. И двамата изпитват страхове от оставането сами, от самотата, от търсенето на нови хобита и нови връзки. Общите им интереси, проблеми и вкусове ги сближават, започват интимна връзка, която в даден момент се пропуква от страховете и съмненията, подхранвани от трети лица. Филм, посветен на втория шанс в любовта, на честността в отношенията, на изборите, които правим и последствията, които трябва да понесем от тях. Препоръчвам го за гледане.

Следващият филм, който изгледах в рамките на фестивала и искам да препоръчам за гледане е „Изток“. „Изток“ (The East, САЩ/Великобритания, 2013, 116 мин.) е шпионски трилър  на продуцентите Ридли и Тони Скот със сценарист и режисьор Зал Батманглидж (сценарист е и актрисата Брит Марлинг). Участват: Брит Марлинг, Александър Скарсгард, Елън Пейдж, Патриша Кларксън, Тоби Кебъл, Джулиа Ормънд и др.

Филмът е динамичен, напрегнат, интересен, провокативен, носещ революционен и романтичен привкус; филм, който те кара да се размислиш. Филмът разказва за работата на агент под прикритие, която работейки за частна разузнавателна фирма се внедрява в терористична организация (или анархистка група), чиято мишена са мултинационалните корпорации, които с производството си засягат живота и здравето на хиляди хора по света. Главната героиня живее в два свята, води двойнствен живот и в един момент започва да се разкъсва между двете реалности, между морала в постъпките на двете страни. Темата е доста актуална, тъй като много организации по света, предимно екологични, съставени от млади хора, в последните години водят битки срещу ГМО производството, срещу замърсяването на морета и океани с петрол, срещу тровенето на екосистемите и измирането на защитени видове, срещу отравянето на водите с химикали и последващите ракови заболявания на хората, живеещи в околностите, срещу фармацевтичните фирми, чийто лекарства са с десетки странични ефекти и тровят хората и т.н. Битката е реална, набираща сили и все по-ожесточена, включваща частни корпорации, разузнавателни фирми и институции и правителствени органи. Битка, за оцеляването на планетата и здравето на хората, срещу големите капитали и властта. Препоръчвам го за гледане.

Последният филм, който гледах на SO Independent е „Думите“ (всъщност не го догледах на фестивала, а в къщи поради техническите проблеми в кино Одеон, което не можа да проведе прожекцията и насрочи нова прожекция за 7-ми ноември; организаторите малко се поизложиха с тази прожекция).

„Думите“ (The Words, САЩ, 2012, 102 мин.) е романтична драма с  режисьори и сценаристи: Брайан Клугман и Лий Стърнтал. Участват: Брадли Купър, Джереми Айрънс, Денис Куейд, Зоуи Салдана, Оливия Уайлд, Дж.К. Симънс, Джон Кана, Желико Иванек, Рон Рифкин и др.

Филмът е интересен, разказва истории в историята и насочва към изборите в живота, които всеки прави и чиито последствия всеки трябва да поеме. Филмът акцентира върху клишета, които се използват често, но които са доста верни – миналото не може да се изтрие; всяко наше действие носи последствия; всеки наш избор води последващи събития, които трябва да приемем и да понесем отговорността за тях; всяко нещо има цена, която ще платим и т.н. Филмът разказва за млад писател, който добива известност и успява да продаде книгите си след като си присвоява чужд текст и става известен благодарение на него. Филмът ни говори за амбицията; за желанието за успех, известност и живот в богатство; за морала, честността, любовта, отговорността. Препоръчвам го за гледане; филмът ще се прожектира на 7-ми ноември от 21,00 в Одеон.

Часове в музея

снимка то cinefish.bg

Обичам да посещавам музеи, най-вече картинни галерии; през последния месец прекарах десетки часове в музеи в чужбина и когато видях едно от заглавията на 4-тия Фестивал на независимото американско кино SO Independent (24 октомври – 3 ноември), реших, че ще го изгледам.

„Часове в музея“ (Museum Hours, САЩ, 2012, 107 мин.) е драма на режисьора Джем Коен, който е и сценарист, и оператор, и продуцент. В ролите: Мери Маргарет О’Хара, Боби Зомер, Ела Пиплитц и др.

Филмът на моменти се доближава до документалното кино, изграден е от три сюжетни линии, които се преплитат и изграждат общата картина. Едната сюжетна линия е посветена на почитта към изобразителното изкуство, на излагането на картини в музей, на поведението на посетителите и охранителите в музея, на съзерцаването на детайлите, багрите и сюжетите в картините, на историята на Музея на история на изкуството във Виена; има дори цяла много интересна лекция посветена на творчеството на нидерландския художник Питер Брьогел Стария. Другият сюжет е градския пейзаж в съвремието, картините около нас в ежедневието, които понякога едва забелязваме - архитектурата и случките около нас; голяма част от филма е посветена на град Виена, на малко познати места в него (стори ми се, че филмът е сниман при последното ми ходене в града в края на 2010, началото на 2011-та, тъй като видях реклами на изложба на рисунки на Микеланджело в Албертина, която течеше по това време). Третата сюжетна линия е посветена на случайната среща на двама непознати, мъж и жена, които се запознават в музея, и малко по малко се опознават и сприятеляват. Режисьорът разказва за изкуството в общуването, за помощта към непознат, изпаднал в беда, за търсенето на упора в непознатия град и откриването на подкрепа в труден момент в лицето на непознат; за общите интереси, които сближават. На моменти сцените са мрачни, но в музея са искрящи и колоритни. И така филмът отдава почит на изобразителното изкуство, на картините в музеите, на изкуството в градския пейзаж около нас като архитектура и случайни сцени, на изкуството в общуването.

Който си пада по живопис, картини, музеи, документално кино и случайни срещи да го гледа. Следващи прожекции: 31 октомври (четвъртък), 18:30 в Дом на киното и 02 ноември (събота), 18:30 в Одеон.

Фестивал на независимото американско кино SO Independent продължава до неделя в кината Люмиер, Евро синема, Дом на киното, Одеон и Синема сити Парадайз център с богата програма; аз съм харесала поне още четири филма за гледане в следващите четири дни. Приятно гледане.

5 дни война

Пет дни война...кому е нужен дори и един ден война?! Аз свързвам войната с ненужна жестокост, с убийства на хиляди невинни, с геноцид, с глад и бездомни хора, с бежански лагери, с най-крайните отрицателни човешки мисли, страсти, емоции и действия; с нещо, което не трябва да се случва никога, но темата на текста не е моето разбиране по темата.

Между 29 октомври и 4 ноември в София се провежда филмов фестивал So Independent Film Festival, който представя на софийските киномани американско независимо кино. Фестивалът включва пълнометражни и късометражни игрални и документални филми, по-стари и най-нови филми, музикални и такива, посветени на големи режисьори в киното, като програмата е доста разнообразна и богата.

Филмът, за когото отделих време днес, от програмата на фестивала, е „Пет дни война” (5 Days of war, САЩ / 2011 / 113 минути). Филмът е по-скоро военна драма, отколкото екшън на режисьора и продуцент Рени Харлин; сценаристи: Мико Ален, Дейвид Бетъл. В ролите: Анди Гарсия, Вал Килмър, Раде Шербеджия, Хедър Греъм, Еманюел, Ричард Койл и др. Бях решила да го гледам, първо защото го видях в програмата на фестивала и второ, защото чух грузинци да го цитират в един репортаж на Панорама.

Филмът е по истинска история и разказва за събитията, които се случват през август 2008 година, по време на войната между Русия и Грузия на територията на Южна Осетия и Абхазия, през погледа на американски журналист и неговия оператор. Двамата са военни журналисти, животът ги сблъсква с грузински войници в Ирак през 2007-ма и след това отново ги среща със същите през август 2008, когато отиват да отразяват събитията в Грузия. Историята тръгва от една грузинска сватба в село, което е бомбандирано, минава през кланета и убийства на деца и старици и свършва с разрушаването на град Гори от руските войски и платените от руснаците кръвожадни наемници-казаци. Репортерът и операторът заснемат военни престъпления и са готови да опазят записа и с цената на живота си, за да го предадат на Human Rights Watch и да разкажат истината на света, като същевременно се посвещават и на това да съберат една грузинска фамилия и да опазят живота на една грузинска жена. Филмът е тежък, натоварващ, трогателен, но си заслужава да се гледа само, за да се придобие бегла представа за събитията в Кавказкия регион и да се затвърди мнението за факта, че войната е една ненужна жестокост. А колко войни се водят в момента?! ...