снимка от sofialive |
Поредното
представление на Кралския национален театър, Лондон, което беше предавано на
живо по сателит в Cinema city, се състоя на 1 ноември. За
предишни постановки на Кралския национален театър, Лондон съм писала тук и тук
(препоръчвам да се гледат, по възможност на запис, за разлика от обекта на
настоящото писание). Постановките от Лондон се предават на живо по сателит и на
запис благодарение на Британски съвет България, Cinema City, Програма
"Световен театър в София" на Международен театрален фестивал
"Варненско лято" и Столична община. Преди дни гледахме „Тимон Атински” (Timon of Athens, 2012, Великобритания),
драма от Уилям Шекспир. Режисьор на спектакъла е Никлъс Хайтнер. В ролите: Саймън Ръсел Бийл, Мартин Чембърлейн,
Джейсън Чийтър, Ставрос Деметраки, Пол Додс, Дебора Файндли, Киърън МакМенамин,
Ник Самсън и др. Актоьорският състав е доста голям, всички играха много добре и
накрая получиха аплодисменти от публиката в Лондон, но като че ли публиката в
София не остана очарована (спектакълът беше предаван по сателит в над 600
театъра по света). Декорите на спектакъла не са богати (дори са оскъдни), но са
в унисон с действието. На мен и компанията спектакълът не ни хареса може би заради тежкият
текст на английски (все пак режисьорът
беше запазил оригиналният текст на Шекспир, пълен с остарели думи, които аз
специално не знам). Аз се опитвах да следя думите на актьорите, които се лееха
като из ведро (Шекспир е щедър на думи, думи и пак думи). Опитвах се да следя и
английските субтитри, в които имах стотици непознати думи, опитвах се да следя
и българските субтитри, които се разминаваха с английските и с речта на
актьорите и се получаваше малка какафония (да не говорим, че българските
изречения следваха едно след друго, без пряка реч и не се разбираше кой герой
говори в момента, и стояха много слабо на екрана). Българските субтитри
бяха по превода на Шекспир на Валери Петров, който ми се струва малко остарял
за съвременен прочит на пиесата. И така, на мен и компанията, въпреки добрата
игра на актьорите, пиесата не ни хареса заради „проблеми в превода”.
Историята в „Тимон
Атински” е съвременна интерпретация на Шекспировата за богат атинянин, който
пръска щедро богатството си на приближени около него приятели и хора на
изкуството, които се възползват без угризения от неговото безразсъдно пилеене
на богатство. В момента, в който Тимон е разорен, той се обръща за помощ към
близкия си кръг, но всички лицемерно му обръщат гръб, без да чувстват някакво
задължение да помогнат на приятел в нужда или да върнат своите дългове към
него. Тимон прави прощален банкет, на който разкрива лицемерието, егоизма,
безпощадността на представителите на висшето атинско общество, при което
получава само насмешки, неразбиране и отхвърляне. Тимон, намразил човешкият
род, избягва в гората, където открива отново заровено богатство, което
използва, за да провери отново користолюбието на атиняни и отново остава
разочарован.
Запис на „Тимон Атински” можете
да гледате на 12 декември, но аз не ви го препоръчвам; по-добре гледайте на
запис съвременната комедия „Последната от Хаусманови”, която ще се излъчи на 21 или 23 ноември в Cinema city.
2 коментара:
Театърът не се оценява само според пищността на декорите. Не може всички представления да са комедии
Струва ми се, че не сте схванали смисъла на мнението ми.
Никъде не е написано, че театърът се оценява по пищността на декорите, напротив, ако следяхте блога ми, щяхте да знаете, че аз оценявам една театрална постановка по режисьорската интерпретация на текста, по играта на актьорите, по сценографията - декори, костюми като цяло и правя оценка дали постановката ми е харесала.
Освен това не обичам много комедии, но от показаното от Британски съвет от новия сезон (предвид проблемите със субтитрите и превода коментирани по-горе) предпочитам комедията "Последната от Хаусманови" пред "Тимон Атински". Всеки си има мнение, моето е, каквото е написано, Вашето си е Ваше.
Публикуване на коментар