| снимка от sofialive |
Поредното
представление на Кралския национален театър, Лондон, което беше предавано на
живо по сателит в Cinema city, се състоя на 1 ноември. За
предишни постановки на Кралския национален театър, Лондон съм писала тук и тук
(препоръчвам да се гледат, по възможност на запис, за разлика от обекта на
настоящото писание). Постановките от Лондон се предават на живо по сателит и на
запис благодарение на Британски съвет България, Cinema City, Програма
"Световен театър в София" на Международен театрален фестивал
"Варненско лято" и Столична община. Преди дни гледахме „Тимон Атински” (Timon of Athens, 2012, Великобритания),
драма от Уилям Шекспир. Режисьор на спектакъла е Никлъс Хайтнер. В ролите: Саймън Ръсел Бийл, Мартин Чембърлейн,
Джейсън Чийтър, Ставрос Деметраки, Пол Додс, Дебора Файндли, Киърън МакМенамин,
Ник Самсън и др. Актоьорският състав е доста голям, всички играха много добре и
накрая получиха аплодисменти от публиката в Лондон, но като че ли публиката в
София не остана очарована (спектакълът беше предаван по сателит в над 600
театъра по света). Декорите на спектакъла не са богати (дори са оскъдни), но са
в унисон с действието. На мен и компанията спектакълът не ни хареса може би заради тежкият
текст на английски (все пак режисьорът
беше запазил оригиналният текст на Шекспир, пълен с остарели думи, които аз
специално не знам). Аз се опитвах да следя думите на актьорите, които се лееха
като из ведро (Шекспир е щедър на думи, думи и пак думи). Опитвах се да следя и
английските субтитри, в които имах стотици непознати думи, опитвах се да следя
и българските субтитри, които се разминаваха с английските и с речта на
актьорите и се получаваше малка какафония (да не говорим, че българските
изречения следваха едно след друго, без пряка реч и не се разбираше кой герой
говори в момента, и стояха много слабо на екрана). Българските субтитри
бяха по превода на Шекспир на Валери Петров, който ми се струва малко остарял
за съвременен прочит на пиесата. И така, на мен и компанията, въпреки добрата
игра на актьорите, пиесата не ни хареса заради „проблеми в превода”.
Историята в „Тимон
Атински” е съвременна интерпретация на Шекспировата за богат атинянин, който
пръска щедро богатството си на приближени около него приятели и хора на
изкуството, които се възползват без угризения от неговото безразсъдно пилеене
на богатство. В момента, в който Тимон е разорен, той се обръща за помощ към
близкия си кръг, но всички лицемерно му обръщат гръб, без да чувстват някакво
задължение да помогнат на приятел в нужда или да върнат своите дългове към
него. Тимон прави прощален банкет, на който разкрива лицемерието, егоизма,
безпощадността на представителите на висшето атинско общество, при което
получава само насмешки, неразбиране и отхвърляне. Тимон, намразил човешкият
род, избягва в гората, където открива отново заровено богатство, което
използва, за да провери отново користолюбието на атиняни и отново остава
разочарован.
Запис на „Тимон Атински” можете
да гледате на 12 декември, но аз не ви го препоръчвам; по-добре гледайте на
запис съвременната комедия „Последната от Хаусманови”, която ще се излъчи на 21 или 23 ноември в Cinema city.
