Чамбао отново в България

снимка Булфото

Завърши поредното концертно турне на испанската група Чамбао (Chambao) у нас. Чамбао представи новият си албум, носещ името на групата на 07 ноември в зала 1 на НДК, София, на 08 ноември в Панаирна палата 2, Пловдив и на 10 ноември в Двореца на културата и спорта, Варна (билетите бяха между 20 и 40 лв).  Днес групата отлетя за Лас Вегас за церемонията по Латино Грами наградите, на която е номиниран последният им албум в категория „Най-добър съвременен вокален поп албум”. На мен лично новият албум много ми харесва, слушам го докато работя нещо или докато чета новини; най-любимата ми песен от албума е “Lo major pa ti”. На сцената бяха вокалистката и основател на групата Мария Родригес (Мари) и 7 музиканта, (които тя представи в края на концерта), които изпяха песните от новия албум, включително и “Lo major pa ti” в акомпанимент на цигулката на Васко Василев, което взриви публиката, както и някои по-стари парчета, като "Pokito A Poko", "Papeles Mojados" и др. Васко Василев беше специален гост на Чамбао на трите има концерта (в Пловдив дори Васко и Мари са изпяли и втори дует – бонус за препълнената палата).

Концертът на групата в НДК обаче не ми хареса много, за разлика от моята компания и почти цялата част от публиката, на които много им хареса (виждах обаче един приятел на следващия ден и той сподели, че и на тях концерта не им харесал много, заради звука, така че не съм единствена с негативно мнение). Причината концертът да не ми хареса беше лошият звук, басовете (или друго) според мен бяха страшно високи (в един момент столовете ни вибрираха от силния звук, а ние седяхме на втори балкон!!), не знам какъв саунд чек са направили през деня, но ефекта на мелодията на различните песни се губеше заради кънтенето и силния звук и всичко звучеше почти еднакво. Зала 1 беше препълнена, имаше и правостоящи; цялата зала пляскаше, викаше и пищеше истерично през цялото време, дори и след като Мари говореше на испански, а мнозинството хора едва ли разбираха какво им казва. На мен ми направи лошо впечатление, че Мари общуваше с публиката на испански, все пак 10 години кариера, издаване на албуми, концерти по цял свят би трябвало да са й показали, че в по-голяма част от света езикът на общуване между различни националности е английски, не испански, но явно за нея най-важна е емоцията, не думите. Не знам дали Мари знае също така, но сиртаки се играе в Гърция, а не в България, групата изсвири набързо едно кратко сиртаки, а публиката много им се израдва (незнайно защо, все пак не изсвириха ръченица, а сиртаки?!). Мари беше облечена в оранжеви шалвари и черен потник с елек  и пя през цялото време боса (като покойната Сезария Евора), като от време на време присядаше където свари по земята на сцената. Като цяло направи впечатление нейната непринуденост, усмивката й, желанието и емоцията, с които пее, позитивизма й, който зарежда хората, които я гледат и слушат. Все пак не съжалявам, че бях на концерта, беше различно изживяване, а албумите на групата мога да слушам с по-добър звук в къщи по всяко време, а на живо изпълнение се чува веднъж на няколко години.

Песните на групата представляват приятна и отпускаща смесица от традиционни испански фламенко ритми (фламенко чил (Flamenco chill)) музика, електронна музика и джаз.