27 ноември 2012

На един дъх



снимка на store.bg
Обикновено в този блог не се пише много за проза, художествена литература и нови книги (с изключение на няколкото ми споделени кратки разкази, есета и притчи). Не мога обаче да се въздържа и да не споделя за една нова книга, която прочетох на един дъх, от началото до края, от 11 вечерта до 5 сутринта, а това се случва доста рядко, да не кажа почти никога с нова книга.
Става въпрос за новата книга на Анди Андрюс, която издателство Skyprint пусна в края на октомври 2012 – „Съюзници” (странен превод на заглавието от английски, The heart mender). Открих Анди Андрюс като автор миналото лято, когато приятелка ми подари първата издадена негова книга у нас – «Проницателят» (The noticer, 2010); дълго време книгата отлежаваше на рафта, но в един момент дойде времето да я прочета и доста ми хареса; прочетох я набързо, впечатли ме и ме накара да се замисля. Аз вярвам, че определена книга трябва да се прочете в точно определен момент, или както се казваше – когато му дойде времето да я осмислиш. След това купувах още при излизането следващите книги «Съкровищата на пътешественика» (The Travelers gift, 2011) и «Последният жокер» (отново странен превод на заглавието от английски, The Final summit, март 2012). Чудя се преводачът дали вниква в смисъла на думите, които превежда, историята и в „Съюзници”, и в „Последният жокер” се носи от заглавието, а то на български не звучи точно, но както и да е, това е само едно мнение. Иначе книгите на Анди Андрюс са много увлекателни и той е в списъка на Ню Йорк Таймс за бестселъри (The New York Times Best Seller List) със «Съкровищата на пътешественика»
«Съюзници» е роман, който разказва за истински събития, които са били строго пазени в тайна и класифицирани от американското правителство; събития, за които е имало забрана да бъдат споменавани в медиите, а именно потопяването на десетки товарни търговски и военни кораби в Мексиканския залив и убийството на хиляди американци от немски подводници по времето на Втората световна война. Действието се развива през 1942 година, в градче, на брега на Мексиканския залив. Главни герои са една нещастна, млада американка, останала вдовица от войната, семейството, което й дава работа и приятелството си, един немски офицер подводничар, неговият приятел, капитан на подводница и назначеният наблюдаващ нацист. Както самият автор казва, това е роман - трилър, любовна история, мистерия, исторически роман, който ни учи урок. Няма да разказвам повече, само ще кажа, че романът е интересен, динамичен, увлекателен, разказва за малко известни исторически факти и се чете на един дъх. 


"... Пазим болката в себе си, размишляваме над нея... Тя е с нас, когато ядем, с нас е, когато спим - постоянно е с нас и се отразява на начина, по който говорим с децата си, с любимите си, приятелите си... Дори когато виновникът си отиде от този свят, дори тогава гневът продължава да живее и болката продължава да ни измъчва.
– Докато не простим - кимна Били. Права си. Няма такова нещо като "контролиране на гнева". Това просто е невъзможно. Единственият изход е да простиш."

Няма коментари:

Публикуване на коментар