Трамвай желание

С приятели гледахме поредната постановка, представена ни от Британски съвет и Cinema city на запис от Лондон, част от програмата на National Theater Live. Гледахме класическата постановка „Трамвай желание“, поставена този път не от Кралския  национален театър, а от Young Vic Theater. National Theatre Live е излъчило на живо „Трамвай желание“ за Великобритания и останалия свят на 16 септември, но ние нямахме щастието да го гледаме, Британски съвет  го пуска на запис на 15 и 22 октомври (??). Направи ни впечатление,  че залата е наполовина пълна, с времето тези представяния на Британски съвет стават все по-малко посещавани (чудехме се с компанията модата им ли мина, цената на билетите ли е висока, но посещаемостта пада, както и интензитета на излъчванията на живо и на запис от Лондон).

„Трамвай желание“ / A Streetcar Named Desire (Великобритания, 2014, 180’) е драма от Тенеси Уилямс поставена в Young Vic от режисьора Бенедикт Андрюс с участието на Джилиън Андерсън (същата Джилиън Андерсън от Досиета Х, но тук неузнаваема), Бен Фостър, Ванеса Кърби.

Това е един от шедьоврите на американската драматургия от началото на 20 век; разказ за изгубена любов, за дълга към семейството и рода, за обратите на съдбата, за гордост, жестокост, лудост, унижение, за сблъсък на класи и ценностни системи . Действието се развива в Ню Орлиънс през 40-те години на ХХ век. Тази версия поне мен ме пренесе в съвременен американски град, сценографията беше интересна.

Бланш Дюбоа си остава един от най-сложните драматични образи в театъра. Джилиън Андерсън в ролята на уязвимата, ранима, истерична, измъчена, горда и разбита Бланш прави много силна роля. Малко ми беше странен начина й на говорене, който поразително напомняше играта на Бойка Велкова като Бланш преди години (запитах се актрисите кое изпълнение копират, ролята на Бланш Дюбоа, изиграна от легендарната Вивиан Лий в едноименния филм на Елия Казан?! ) В миналото съм гледала „Трамвай желание“ в Театър Българска армия, поставен от Крикор Азарян с участието на Бойка Велкова и Камен Донев като Бланш и Стенли Ковалски; помня, че постановката много ми беше харесала, от тогава ми остана доброто чувство към Бойка Велкова; не бях запомнила края, който тук ме изненада.

Постановката на Бенедикт Андрюс е емоционална, трогваща, замисляща, въздействаща. Мисля, че всеки почитател на театъра трябва поне веднъж в живота да изгледа „Трамвай желание“.