24 октомври 2014

Лара Фабиан, емоционална и зареждаща



От пролетта, като всеки франкофон, очаквах първият концерт на Лара Фабиан в България. Звездата, с десетки издадени албуми и милиони продадени плочи, изнесе два концерта в София на 22 и 23 октомври в Зала 1 на НДК.
С приятели бяхме на концерта втората вечер. Бяхме доволни преди концерта, защото знаехме, че в началото на седмицата на концерта в Букурещ е била болна, но не отмени концертите в България По време на концерта имаше няколко приятни и неприятни изненади. Първата изненада - очаквах, че след като пее повече на френски, певицата ще общува с публиката на френски (както го прави на концертите, които съм слушала), но тя през цялото време говореше на английски – Лара, България, както и Румъния, се води франкофонска страна (добре, че вече говорим и английски). По време на концерта Лара пя и на френски, и на английски, и на италиански. Освен на френски, италиански и английски, езиците, с които е израснала, тя пее още и на испански, португалски, руски, немски, иврит, гръцки, турски.
Втора изненада – сцената беше красива, четиримата музиканти (пиано, китара, контрабас, перкусии) бяха разположени на малки подиуми, оградени с дървени рамки като в картина или снимка; приглушени светлини в червено и синьо осветяваха различни части от сцената и рамките на музикантите и придаваха интимна и красива обстановка. Бонус за публиката (и почивка за певицата) беше перкусиониста, който създава музика само от леген, пълен с вода, и друг съд, който ползва като ударен инструмент. Нова почивка за певицата беше изпълнение на пианиста.
Лара откри концерта с любимата на мнозина Je t’aime, а след това продължи с любимата на мен J‘y crois encore; липсваха обаче други мои любими песни като Tango, Immortelle, Adagio и т.н ; липсваше цял час от концерта, тъй като звездата в края на първия час прегракна, изпя Je suis malade и излезе. Публиката искаше бис, но не получи; получи един час концерт и толкова. Публиката подкрепяше звездата през цялото време заради това, че е болна; първите редове я посрещнаха с Je t‘aime Lara, подаряваха й цветя и подаръци. Аз също в началото й симпатизирах, дори доста ме разчувства, когато разреши на таткото на едно накуцващо момиче да се снима с нея между песните; в края обаче вярвах, че трябваше да отмени концерта; останах разочарована (както съм била единствено на концерта на Конча Буйка) и съжалих, че не съм била първата вечер, когато Лара е имала сили. Въпреки това се получи един кратък и емоционален, зареждащ концерт.

5 коментара:

Анонимен каза...

Уважаема госпожо Георгиева,

Написаното от Вас за пореден път затвърждава убеждението ми, че не бива да се вярва на нищо, за което е писано в Интернет. Преди всичко подчертавам, че публикацията Ви по никакъв начин не ме докосва, а за обида изобщо не би могло да става въпрос. Ако губя от времето си, за да я коментирам, то е не защото нямам десетки други пъти по-градивни и смислени занимания от това, което правя в момента, а единствено и само защото тя е толкова далеч от истината... А аз много бих искала последната да стане известна на всички!
И така, надявам се, че следващия път, когато - без значение пишейки или говорейки - решите да използвате наситени с оценъчен елемент епитети, с чието значение не сте напълно наясно, и то по адрес на хора, които ни най-малко не познавате, да бъдете както една идея по-прецизна в подбора на думите си от гледна точка на лексикалната норма на прекрасния ни роден език, така и поне мъничко по-широкоскроена в човешко отношение! В абсурдното твърдение, че Лара е "разрешила" на баща ми да ме снима с нея именно защото "накуцвам", няма нищо героично, трогателно или дори сладникаво, каквото впечатление така усилено се стараете да направите чрез фантасмагорични, хиперболизирани, изкривени възприятия на действителността! Ако сте истински почитател на Лара и то не само на думи, както сама твърдите, би трябвало отдавна да сте наясно с факта, че с огромното, нечовешко сърце, което има тази жена, тя би позволила подобна близост на всекиго и би дарила с ласка почти всеки! Разбира се, ако - на първо място - този някой я цени и обича точно толкова силно, колкото мен, и на второ - е достатъчно смел и силнохарактерен, за да се изправи и открито - макар и без думи - да заяви чувствата си пред целия свят! И като заговорихме за мен... Аз не накуцвах, аз танцувах и летях - умишлено поставено извън кавички - тичайки към Лара!... А любовта ми беше силата, която ме окриляваше по пътя към заветната сцена и паметния миг!... Колко е лесно да се види всичко това, нали? Достатъчен е само чифт очи и отвътре...
Вярно е, че завистта и злобата са безпределни и при всички случаи съществуват - особено тези на българина, но аз съм оптимист и не крия, че ми се иска да вярвам, че не те са били мотивът Ви да заблудите обществото! И че все пак и Вие притежавате този чифт вътрешни очи - отново умишлено изписано без кавички - ...за които споменах по-горе!...
Във връзка с това бих искала да завърша коментара си с искреното пожелание някой ден и Вие да успеете да си извоювате щастието, което си извоювах аз, и да го преживеете също толкова емоционално, колкото мен! :) Отново казвам, че прочетеното тук не помрачава и прашинка от него, защото - вярвате или не - в момента аз съм най-щастливият човек на Земята!!! :) И възнамерявам задълго да остана такава!
И за да бъде завършен в пълния смисъл на думата първият и последен мой коментар на тематика като тази тук, ще вметна съвсем непретенциозно - пак за да възтържествува универсалната истина - че аз не съм била, не съм и никога няма да бъда момичето без име - моето име е Благовеста!

Изпращайки Ви с мир, любов, светлина и истина по житейски път със съвсем различно предназначение и заряд от своя, Ви пожелавам хубава вечер! :)

Мария Георгиева каза...

Уважаема Благовеста, от коментара Ви разбирам, че сте се засегнали, а намерението ми далеч не е било такова. Коментарите ми в блога са мое лично мнение, с което не ангажирам никой и не искам да обиждам никого. Те нямат претенция за всемирната истина; отразяват как аз възприемам събитията и имат за цел да информират тези, които се интересуват от мнението ми.
Извинявам съм, че съм Ви засегнала. Нямам лоши чувства към Вас или към Лара; дори напротив, смятам, че от заглавието се вижда какво мисля за нея - емоционална, таланлива и зареждаща жена, артист, когото харесвам. В случая моето мнение е, че трябваше да отложи концерта като професионалист, а не да експериментира, за да е пълна насладата за всички, не само за Вас. С уважение, Мария

Анонимен каза...

Уважаема госпожо Георгиева,

Не става въпрос за начина, по който сте написала статията, каквито и да са подбудите, Ви ( дали с добри или не добри намерения), според мен става въпрос за една дума, която е използвана неправилно, и сятам да я сложа в кавички - това е ''разреши''!

Epic Fail каза...

Eh, avtorke, avtorke... Kato nqmash obektivna precenka za neshtata, shto samo pishesh gluposti, da podvejdash horata, koito ne sa prisustvali na koncerta? ;) A sega malko po-seriozno: koi izobshto ti e iskal mnenieto? Cqlata ti statiq gumji ot nekorektno podadena informaciq! Ama taka e - to se misli, predi da se napishe neshto takova, adresirano za shirokata auditoriq! Aman ot vechno nedovolni razbirachi, ei! Koncertut beshe poveche ot prekrasen, kakto i samata Lara!!! A tvoqta statiq e, meko kazano, smeshna! :D :D :D

Анонимен каза...

хора хаха оставете я да си се излага жената не ни пречи .. аз ако съм на нея директно ще си изтрия писанията от срам ама в крайна сметка то си е за нея пак казвам на нас не ни пречи .. хах

Публикуване на коментар