Конча Буйка разочарова своите фенове

Испанската звезда Конча Буйка беше за втори път в България; на 18 декември тя изнесе концерт в зала 1 на НДК. Аз пропуснах първия й концерт през април 2010 и бях въодушевена от сегашната възможност да я чуя на живо, тъй като имам всичките й албуми; но и аз, и моите приятели, а и доста познати, които са били на концерта, останахме доста разочаровани. Концертът продължи само 1 час и всички в залата останаха изненадани; ние се шегувахме на излизане, че трябваше залата да извика „върнете ни парите”. Залата и без друго не беше пълна, а хората се точеха почти петнадесет минути след обявения час на концерта. В средата на сцената беше разположен оркестъра, Конча излезе с интересна вечерна рокля и боса, от време на време няколко прожектора в различни цветове променяха атмосферата на сцената и в залата, която като цяло, в едно с музиката, напомняше на изискан джаз клуб. С Конча на сцената излязоха испанският диригент Антонио Куенса, който дирижираше българския симфоничен оркестър София Симфониета оркестра, както и кубински музиканти като известния кубински пианист Иван Мелон. По предварителна информация на сцената трябва да е имало над 50 музиканти. Конча изпълни само 7 песни (по думите на мои колеги, които са броили) и един бис (май беше Mi Nica Lola). Певицата поздрави в края на концерта оркестъра като се извини на публиката, обърна й гръб и изпя акапелно на оркестъра една своя песен ( в този момент наистина настръхвах, много силен и плътен, дълбок глас има тази жена; залата ехтеше, звуците като че ли можеха да прекосят със силата си стените и да се разлеят навън). Иначе певицата почти не общуваше с публиката, в началото поздрави и в края каза, че ще поздрави музикантите и това си беше, никаква комуникация със залата; звездата изглеждаше откъсната от публиката и света, съсредоточена в пеенето, музиката, емоциите си и собствения си свят (все едно пее за себе си, а не за публиката). Изпълни песните си блестящо, а музиката звучеше много красиво в изпълнение на симфоничен оркестър, но нещо липсваше, а и концерта приключи много внезапно и неочаквано и за това като цяло моето мнение е, че едва ли ще отида следващ път на нейн концерт (мнение и на мои колеги били на концерта: „много пари за нищо, по-добре да си слушаме студийните записи”). Като сравнявам с концерта на Мариза, на който бях преди две седмици, за същите пари Мариза направи в пъти по-добър, емоционален, красив и зареждащ концерт, слушам я втори път на живо и пак ще отида, докато Конча май ще се лиши от моето присъствие и пари.

В музиката на Конча са съчетани фламенко, джаз, кубинско болеро, танго, румба и болерия, соул. Прочутият режисьор Педро Алмодовар казва, че певици като нея вече рядко се срещат и я сравнява с легендите Едит Пиаф и Нина Симон. Жалко, че пред нас не се представи в най-добрата си светлина..

Лара Фабиан, емоционална и зареждаща

От пролетта, като всеки франкофон, очаквах първият концерт на Лара Фабиан в България. Звездата, с десетки издадени албуми и милиони продадени плочи, изнесе два концерта в София на 22 и 23 октомври в Зала 1 на НДК.

С приятели бяхме на концерта втората вечер. Бяхме доволни преди концерта, защото знаехме, че в началото на седмицата на концерта в Букурещ е била болна, но не отмени концертите в България По време на концерта имаше няколко приятни и неприятни изненади. Първата изненада - очаквах, че след като пее повече на френски, певицата ще общува с публиката на френски (както го прави на концертите, които съм слушала), но тя през цялото време говореше на английски – Лара, България, както и Румъния, се води франкофонска страна (добре, че вече говорим и английски). По време на концерта Лара пя и на френски, и на английски, и на италиански. Освен на френски, италиански и английски, езиците, с които е израснала, тя пее още и на испански, португалски, руски, немски, иврит, гръцки, турски.

Втора изненада – сцената беше красива, четиримата музиканти (пиано, китара, контрабас, перкусии) бяха разположени на малки подиуми, оградени с дървени рамки като в картина или снимка; приглушени светлини в червено и синьо осветяваха различни части от сцената и рамките на музикантите и придаваха интимна и красива обстановка. Бонус за публиката (и почивка за певицата) беше перкусиониста, който създава музика само от леген, пълен с вода, и друг съд, който ползва като ударен инструмент. Нова почивка за певицата беше изпълнение на пианиста.

Лара откри концерта с любимата на мнозина Je t’aime, а след това продължи с любимата на мен J‘y crois encore; липсваха обаче други мои любими песни като Tango, Immortelle, Adagio и т.н ; липсваше цял час от концерта, тъй като звездата в края на първия час прегракна, изпя Je suis malade и излезе. Публиката искаше бис, но не получи; получи един час концерт и толкова. Публиката подкрепяше звездата през цялото време заради това, че е болна; първите редове я посрещнаха с Je t‘aime Lara, подаряваха й цветя и подаръци. Аз също в началото й симпатизирах, дори доста ме разчувства, когато разреши на таткото на едно накуцващо момиче да се снима с нея между песните; в края обаче вярвах, че трябваше да отмени концерта; останах разочарована (както съм била единствено на концерта на Конча Буйка) и съжалих, че не съм била първата вечер, когато Лара е имала сили. Въпреки това се получи един кратък и емоционален, зареждащ концерт.