Едни разочароващи Котки в началото на лятото

През последната седмица  се убедих, че поговорката „По-добре да се откажеш, когато си на върха” е вярна и що се отнася до някои представления. С приятели решихме да отидем да гледаме мюзикъла „Котки”, който се играе на сцената на „Държавен музикален и балетен център – София” (бившия Национален музикален тетатър преди реформата на Вежди). Премиерата на „Котки” на софийска сцена беше в края на януари 2009. След това с приятели опитвахме да вземем билети, но билетите се изкупуваха за месеци напред; отказахме се и ето, че сега, след две години се доредихме да гледаме световноизвестния мюзикъл на софийска сцена. Останахме обаче доста разочаровани. Аз на два пъти щях сериозно да заспя, ако не беше Memory, която ми е любима част от мюзикъла, за да ме разбуди в края на първо действие и през второ. За последните години само два пъти ми се е случвало да се успя на представление след напрегнат работен ден – на „Рейнско злато” в Операта и на „Котки” в Музикалния. Жалко; преди две години мюзикълът тръгна с много добри отзиви, с билети изкупени за месеци напред, с хвалбите за добра игра, за интересен грим, красиви костюми, различна сценография, различен режисьорски прочит (с разрешението на Андрю Лойд Уебър) и със задължението за 50 представления изиграни за 1 година. Сега обаче актьорите изглеждаха отегчени, в първата част едва се движеха по сцената. До сега не бях виждала такова отегчение, липса на усмивки и на страст в играта на актьори. Костюмите изглеждаха опърпани и грозни; гримът не ми хареса – общо взето котките изглеждаха плашещо, а не красиво. Никаква страст и никакъв динамизъм в играта, така и не разбрах репликите и историята на отделните котки, да не говорим да различа отделните съдби на котките, които напомнят човешките. Разбрах само, че се готвят за бал и че избират котка, която да се прероди накрая; тоест лоша игра. Озвучаването беше ужасно – през цялото време с компанията се оглеждахме кой отзад си припява заедно с актьорите, а то било заради задните колони, които раздвояват звука и веднъж чуваш песента на актьорите и хора на сцената, след това чуваш същите реплики, изпяти някъде зад теб. Не бях ходила след ремонта в Музикалния, но май наистина имат проблем в озвучаването, което е критична точка за Музикален тетатър.

Иначе мюзикълът „Котки” е вдъхновен от 14 поеми на Томас С. Елиът; музиката е написана от Андрю Лойд Уебър през 1981. Оригиналната продукция е поставена за първи път на лондонска сцена през 1981 и на Бродуей през 1982 г. Мюзикълът има няколко награди Лорънс Оливие и Тони. През 1998 мюзикълът е филмиран. „Котки” е един от най-успешните мюзикъли, които светът е виждал.

Режисьор на българската версия е Светозар Донев, диригент Игор Богданов. Сценографията и костюмите са на Евгения Раева, хореографията на Анна Донева. Преобразяването на певците в котки е дело на гримьорката Мария Андонова. Участват Лъчезар Лазаров, Александър Мутафчийски, Александър Василев, Деница Шопова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Светослав Клинчаров, Валентина Корчакова, Юлия Маринова, Румен Григоров, Александър Пенчев,  Венцислав Динов,Петя Шарланджиева, Мартин Виденов, Татяна Янева.

В оригинала действието се развива на сметището, но в случая е преместено върху покривите на хорските къщи, а зад всяка от танцуващите там котки се крие човешка съдба – има и добри, и лоши, и проститутки, и дебелаци. Режисьорът е възложил ролята на коментатор на хора - хористите са от двете страни на сцената, в концертни костюми и с котешки маски, които свалят, когато не са съгласни със случващото се.

Може би този мюзикъл трябва да престане да се играе за известно време, защото явно екипът е изморен и отегчен, играе без страст, а това убива представленията. Хората в залата си пляскаха и харесаха представлението, ние обаче не.