В последните дни играта „дай си ми куклите, на си ти парцалките“ много загрубя. Представителите на ГЕРБ в Народното събрание и най-вече в Министерски съвет сякаш се самозабравиха и опиянени от собственото си величие, скочиха да защитават личното си его като извършиха нещо скандално – нападнаха Президента и Президентската институция. В скачането и викането се включиха и смешните клакьори от „Атака“ и РЗС. За Синята коалиция няма да говоря, само се питам не е ли под достойнството на политици, които десетилетия вече участват в политическия процес в страната, да участват в този евтин фарс?! Импийчмънт - хайде моля ви се; какви безумия говорите?!
Не се опитвам да бъда адвокат на Първанов, защото съм следила какво се изписа по скандала около ваучерите, получени от БСП по програмата на ООН за Ирак "Петрол срещу храни", по миналото му на Гоце, по спонсорите му, ловните му подвизи, привързаността му към руските енергийни интереси и т.н.
В настоящите редове не идва реч за личността на Първанов, а за достойнството на Президентската институция и за факта, че определени хора си позволяват да оронват престижа й с цел показване на мускули, надскачане на рейтинги и пускане на пушилка в публичното пространство с цел замазване на реалното положение в страната и безсилието на управляващата класа да измъкне народа от тежката икономическа криза.
Да искаш извинение от Президента, за това, че е поискал допълнителни документи от друга институция или е забавил да подпише даден документ, си е направо идиотия.
Парламентът е място за работа на депутатите, а не на Президента; той е представител на друга институция и може да информира (не е задължен по Конституция) Народното събрание по въпроси от кръга на неговите правомощия. Президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатически представителства по предложение на Министерски съвет (по Конституция). Къде пише, че Президентската институция е задължена на минутата да козирува и рапортува на депутатите и министрите?!
Защо толкова се подразниха управляващите от ГЕРБ на заемането на позиция и изказването на различно мнение; защо се дразнят от критика. Накъде искат да водят държавата; отново към авторитарен режим ли ?!
Нали преди два дни отбелязвахме 20 години от 10 ноември 1989 - датата на която беше сложен край на един режим, дата на която беше пуснат духът от бутилката и ентусиазмът, надеждата и волята за промяна към свободна и демократична държава, завладя милионите хора в България.
Нали това е най-ценното, което донесе 10 ноември 1989 – свободата да се изказва собсвено мнение, свободата да заемаш определена гражданска позиция, свободата да търсиш истината; свободата за всеки български гражданин и за всяка българска институция.
Публикации
