Казват, че хората не се променят. Напротив, хората непрекъснато се променят, но както каза моят любим автор Пауло Коелю последната седмица (който в България не се приема много насериозно, защото бил любим на манекенките, което може и да е вярно, но без да искам да обиждам някого – манекенките не биха разбрали Пауло Коелю), та както каза П.К.– хората се променят непрекъснато, защото в хода на живота си (личната си легенда), ако искат и работят върху себе си, развиват дълбоко вкоренени черти, които до сега не са били изявени. Тоест излиза, че и поговорката „Хората не се променят“ е вярна, защото ние развиваме придобити по рождение черти на характера, но и е вярно, че хората непрекъснато се променят, ако искат това и работят върху себе си.
Това беше малко лирично отклонение, с което казвам, че човек, който до момента е харесвал трилъри и психологически драми, може в един момент да заобича романтични комедии и семейни филми, на които до момента се е присмивал.
В морето от фентъзи, фантастика, ужаси и приключенски филми, което ни залива последните няколко години, вместо кървавите екшъни от 90-те и началото на 21-век, от кино салоните се леят кървави сцени с вампири и всякакви приказни същества. С навлизането на 3D технологиите във филмите, специалните ефекти стават все по-реални; героите от екрана могат да те докоснат и да усетиш дъха им. Хубаво, че с напредъка на 3D технологиите излязоха много сладурски анимационни филми, но от къде се появи тази мания към ужаси и фентъзи?! И преди е имало филми на ужасите и научна фантастика, но чак такова заливане на киносалоните с вампири като през последната година не е имало като че ли. От къде идва тази мания ?! – продуцентите следват вкусовете и настроенията на масовия потребител, а явно вкусът на масовия потребител е доста краен напоследък. Хората са станали явно не само в България по-негативни, по-крайни, по-агресивни и по-нещастни. С напредъка на технологиите, с изпадането в глобална икономическа криза и рецесия, с по-голямото разслоение на обществото, явно на екраните в киносалоните се разливат страховете на масовото подсъзнание под формата на кръв, насилие и приказни същества. Но какво пък – сценаристи, режисьори и продуценти трябва да задоволяват всеки вкус. Щом такова е световното настроение на масите, така да бъде. Животът е шарен и интересен, защото хората са различни и с всевъзможни вкусове.
Сред морето от филми за вампири, елфи, магьосници, извънземни и древногръцки същества от митологията, все пак се намира и по някой филм за разтоварване на работещите по 8 и повече часа на ден. От началото на годината излязоха няколко романтични комедии, които са и сълзливи, и може би малко тривиални, но много подходящи за разтоварване с красиви артисти и мечтани сцени. Това са: „Любовен рикошет“(“The Rebound”), „Високосна година“(“Leap Year”), „Денят на влюбените“(”Valentine’s day”), „Когато си в Рим“(“When in Rome”) – все филми за отношенията между мъже и жени и то в най-романтичните им нотки. Освен романтичните комедии според мен си заслужава да се отбележат още няколко филма от 2009, които излязоха последните месеци по кината: филмът за най-дълго управлявалия суверен във Великобритания „Младата Виктория“(“The Young Victoria”) с номинации за Оскар за костюми и грим; филмът за историята на Джулия Чайлд, написала „Усъвършенствай изкуството на френското готвене” - „Джули и Джулия“ с номинация за Оскар за най-добра актриса за Мерил Стрийп, „Вероника решава да умре“(„Veronica decides to die”) по романа на Пауло Коелю, „Солистът“(“The Soloist”) с по-силна роля на Робърт Дауни Джуниър от тази му в „Шерлок Хоумс“, „Високо в небето“(“Up in the air”) с номинации за Оскар за най-добър актьор за Джордж Клуни и за сценарий. И ако някои биха гласували за Оскар за най-добър филм на 2009 за „Аватар“, аз бих гласувала за „Високо в небето“, филм класиран и като комедия, и като драма.
За всеки вкус има по нещо, стига да обичате да ходите на кино.
Публикации
