27 април 2010

Два безценни часа


Много рядко, почти невъзможно е да се случи на човек, работещ на постоянна работа, на осемчасов работен ден, да прекара в делничен ден няколко часа в парка. На мен по стечение на обстоятелствата това ми се случи. Видях една красива картина пълна с живот.
Два безценни часа в Борисовата градина.
Всичко е зелено, и дърветата, и тревата; въздухът ухае на люляк, на цъфнали дървета и на зеленина. Излезли са оси, пчели и пеперуди, гълъбите се разхождат спокойно по алеите.
Пенсионери седят на съседна пейка и обсъждат демокрацията в България, нивото на пенсиите, почивките за пенсионери, пътуванията в далечни страни при деца и внуци за по няколко месеца. Един дядо разпалено обяснява за „тесните дънки, импотентността на българите и раждането на деца“ и заключава „Мъжете в България са масово импотентни още на 20 години“, а събеседничката му контрира „От 2 години почнаха да раждат деца“. Други пенсионери се разхождат бавно по алеите.
Майки с колички приспиват бебета и разхождат по-големите деца. Срещат се и майки с татковци или баби. Деца се канят да играят на федербал и да карат скейтборд.
Младежи се разхождат, за да убият времето; други седят по пейките или в тревата, говорят, играят на карти, „блеят“.
Отчаяни жени вървят бавно по алеите с цел да смъкнат тежестта от раменете.
Баща кара триколка и разхожда 2-годишния си син, а малкият се вози отзад и гледа изумено променящата се картина около малката му руса главица.
Двама мъже около четирийсетте се надпреварват с тротинетки по алеята.
Влюбени младежи се целуват по пейките, други се разхождат хванати за ръце.
Младеж стои в тревата и премята бутилки; защо ли дрънчи с тези бутилки?!; запилява се нанякъде.
Хора се разхождат по алеите, други карат колелета, трети тичат със слушалки в ушите.
Двама конни полицаи обхождат бавно алеите, а конете са грациозни, с лешникова кожа и толкова високи.
Жалко, че наблизо е Цариградско шосе и шумът от колите смущава спокойствието на парка.
Наблизо играят тенис.
Майка и татко премятат малкия си син в тревата, въртят го, обръщат го надолу с главата, играят, забавляват детето и се връщат в детството си.
Две момченца си подхвърлят топка, други се люлеят на люлките, пързалят се.
Младежи пият бира, много младежи пият бира по алеите и по пейките, 3,20 ч е, но какво от това. Чува се италианска, арабска реч.
Някакъв човек коси тревата с косачка и смущава блажената почивка на хората в парка.
Почти никой не чете вестник или книга, тук-таме някой разхожда куче.
Група абитуриенти си правят снимки - само момчетата, само момичетата, с госпожата, обща и т.н.
Продавачът на пуканки гледа портфейла си и по обстановката около количката се вижда, че явно няма много заработени пари.
Народ; интересно колко много хора има в парка в делничен следобед. Може би, защото за пръв път от седмици не вали и е близо 20 оС, хората търсят зеленина и слънце, за да се заредят със спокойствие и енергия. Толкова пъстър свят, толкова живот.....

1 коментар:

Unknown каза...

Браво на автора и аз все едно съм там толкова хубаво е описано...:)

Публикуване на коментар