Имало едно време едно момиченце. Момиченцето обичало да прекарва семейните празници със семейството си и на гости при роднини, да има шумни и богати трапези. Тъй като момиченцето било малко, още не знаело в какво да вярва. Но това скоро щяло да се промени.
Тази Коледа имало много сняг и било доста студено в предпланинския град. Но както всяко нещо, което, когато усети топлина, започва да се разтапя, така и ледът по покривите се топял под ласките на обедното слънце. Естествено, тъй като било зима и било студено, стичащите се от капчуците капки, като падали на земята ставали на лед. На Коледа на обяд, семейството на момиченцето тръгнало на гости на чичо Христо на именния ден. Тръгнали да излизат от блока, в който живеели; пръв заслизал по стълбите пред блока бащата и казал: „Внимавайте по стълбите, защото има лед и се хлъзга”; след него заслизало момиченцето и майка й. Момиченцето слязло на първото стъпало, след това на второто и се подхлъзнало, западало назад. Всичко се случило като на забавен каданс. Падайки назад, момиченцето извикало; майка й се обърнала с лице към нея, изпищяла и се вцепенила – видяла как момиценчето пада и се разтрошава на стълбите. Бащата бил вече слязъл по стълбите и бил далеч, майката не можела да реагира от вцепенение. В този момент се случило нещо – както падало назад, току да докосне с гърба и главата си стълбите, момиченцето се изправило и се озовало долу под стълбите, на пътя, сякаш било прелетяло. След момента на вцепенение, майката, таткото и момиченцето се събрали на пътя и се зарадвали, че се разминали с нещастието. Тогава момиченцето попитало: „Видяхте ли мъжа, който стоеше долу на стълбите?” Майката и бащата се спогледали и казали, че не са видяли никого, че били само те тримата на стълбите, но момиченцето вярвало, че е видяло мъж в черно долу на стълбите, който все едно я бил издърпал.
След тази случка никой не говорел вече за това, от време на време на някоя следваща Коледа момиченцето питало: „Помните ли?”, а майката и таткото отговаряли: „Да, но не помним да е имало някой друг; не знаем как не си разби главата”. От тогава обаче момиченцето знаело в какво да вярва – на Коледа стават чудеса.
Публикации
9 коментара:
Аз зная и видях -той ме издърпа и ...никой не вярва..Аз вярвам в чудеса
Обаче той не е добър, зная
Има един друг много добър , който ми помага-той е, чудото...
Много интересна статия Мария! По действителен случай ли е написана?
Вярвам, че по Коледа наистина стават чудеса, особено когато душите и сърцата ни са отворени за тях. Разказът е за дете, а без съмнение децата са най-близо до чудесата!
Много са ми интересни коментарите на Лилия, макар че в страничния читател те будят допълнителни въпроси. Тя ли е момичето от разказа? И ако да, какво е основанието да чувства, че спасителят й не е добър?
Ще ми бъде интересно, ако сподели какво има впредвид.
Що се отнася до блога ти - чудесен е!!! Много ми харесва това, че споделяш впечатленията си по такъв непринуден, оригинален и в същото време полезен начин!
Така че дерзай!!!!
Милена Милева
PS Нямам никъде профил, така че ще се впиша анонимен, но не съм! :))))
Благодаря Милена, историята е истинска и със сигурност героинята в нея не е Лилия, която е коментирала по-горе; момичето от разказа е човек, който ти познаваш. Радвам се, че ти харесва блога
Разбирам...., което прави за мен нещата още по-интересни!
Ще следя блога ти редовно!
Ти ме провокира със статиите си за културните събития....май съм се изоставила на тази тема!
И това е прекрасно подсещане, защото много обичам театър, кино, изложби....
С нетърпение очаквам нови материали!!!
Милена
Мари, сърбят ме ръцете да ти напиша един анализ на приказката... Ама нали е Коледа, и стават чудеса, ще се въздържа. Понякога и аз съм добър...
Привет и от мен....много е хубаво ...ти ли го написа или го преразказа...имам чувството че съм го чела това или нещо много подобно...но няма значение..готино е! Ю. Угринова
до Ю. Угринова: Благодаря. Аз съм я писала и тази история е истинска; може да си я чела преди миналата Коледа, когато я написах и за първи път я пуснах; сега я пускам във фейсбук за втора година. Поздрави
Публикуване на коментар