Каас пее Пиаф

Едно от големите събития в културната програма през отминалата седмица беше второто гостуване на френската певица Патрисия Каас в България със спектакъла си „Каас пее Пиаф“. Проектът „Каас пее Пиаф“ е подготвян в продължение на две години, за да отбележи 50-та годишнина от смъртта на Едит Пиаф. Проектът включва към 150 концерта в различни държави в рамките на година, като Каас изпълнява единствено песни на Пиаф, съпроводени с танци, видеоизображения и театрални елементи. Като подготовка Каас е прослушала целия  репертоар от близо 430 песни на Пиаф, избрала е около двадесетина за спектакъла, на които полския композитор Абел Корзениовски е направил аранжиментите, като за спектакъла е работила и със сценограф, режисьор, хореограф.

Преди началото на концерта посланикът на Франция в България Филип Отие каза, че Патрисия Каас и Едит Пиаф са две трети Франция, а другата една трета е "госпожа Айфеловата кула". Денят на концерта, 21 юни, е специален, тъй като във Франция се отбелязва Денят на музиката, а и това е началото на лятото и най-дългият ден в годината, който Каас е избрала да прекара в България.  Казвайки „Добър вечер” на български, Каас излезе на сцената двадесет минути след 20 часа и пя почти два часа, като ни поднесе коктейл от музика, танц, кино, драма; като изпя, изтанцува, изстрада и изигра великата Едит Пиаф. Певицата смени на няколко пъти тоалетите и високите си обувки, пя боса и танцува страстно при изпълнението на La vie en rose. На сцената нямаше декори, а единствено инструментите на тримата музиканти; спектакълът беше със сценичен дизайн, като в предишния спектакъл на Каас Кабаре, който гледахме през 2009-та, имаше инсталация с лампички като в театър или кабаре, а за декор служеше мултимедията, като на екрана вървяха снимки, писма, сцени от живота на Едит Пиаф, както и сцени, изиграни от Патрисия Каас и Ален Делон, на чиито фон тя изпя песента Milord.  По този начин мултимедията създаваше различни сцени – парижки улици, кафенета, хотел, парижки театър от началото на миналия век. На екрана вървяха кадри от живота на Пиаф - с младите Шарл Азнавур и Ив Монтан; появи се и с най-фаталния мъж в живота й - световният шампион Марсел Сердан, при което Патрисия излезе с боксови ръкавици и изпя доста драматично песента La Belle Histoire D'amour, която Пиаф е написала след смъртта на Марсел Сардан. Каас представи дори първата песен, записвана някога на носител от Пиаф. В края на концерта, Каас изпълни Hymne de l’amour, залата беше станала на крака и аплодираше, при което Патрисия предложи тъй като сме станали на крака на почетем Едит Пиаф. След това излезе с музикантите си, а публиката продължаваше да стои права, да аплодира и да иска още. Певицата излезе отново в бяла рокля до земята и закри концерта с един бис като изпя Je ne regrette rien (една от любимите ми песни на Пиаф с La vie en rose), при което залата се взриви за последно. При изпълнението на La petite boutique Патрисия подканяше публиката да пее припева с нея, а при изпълнението на La vie en rose, La Belle Histoire D'amour и Je ne regrette rien публиката се взривяваше (включително и аз) от емоциите в изпълнението на певицата, от танците и драматизма в атмосферата на сцената. Като цяло най ми хареса изпълнението на The 9-th Hour, La belle histoire d’amour, Song for the little sparrow (характерния за композитора Абел Корзениовски инструментал от филмовата музика, която прави), La vie en rose, Je ne regretted rien. Всички останали аранжименти не ми харесаха и като цяло спектакълът не успя да ме грабне. Предишният Кабаре (през 2009-та) доста повече ме беше впечатлил. Моята компания също не хареса концерта, защото аранжиментите звучали доста драматично и придавали излишен драматизъм на така или иначе емоционалните песни на Пиаф, защото песните на Пиаф не се разпознавали, а и защото самия проект напомнял на печалбарство. Като цяло обаче публиката явно хареса аранжиментите на песните и спектакъла, залата беше препълнена, имаше и правостоящи.

Песните, които Каас изпя в спектакъла са включени в албум, издаден през ноември 2012. На българския книжен пазар дни преди концерта излезе автобиографичната книга на Каас "Сянката на гласа ми".

Зрителна измама

снимка на cinefish.bg

От петък по кината тръгна поредното лятно забавление  - „Зрителна измама“. Зрителна измама (Now You See Me, 2013, САЩ, 116 мин.), е филм (определен като трилър), който разказва за света на илюзионистите и маговете; в който се преплитат трикове, фокуси, хипнози, бляскави шоута, банкови обири и полицейско преследване.

Сценаристи на лентата са Ед Соломон, Боаз Якин, Едуард Рикърт, режисьор: Луис Летериер. Участват: Джеси Айзенбърг, Морган Фрийман, Уди Харелсън, Айла Фишър, Дейв Франко, Марк Ръфало, Мелани Лоран, Майкъл Кейн, Майкъл Кели, Кристофър Матю Кук, и др.

Главните герои ни казват: „Колкото по-отблизо гледате, толкова по-малко виждате“; и наистина в живота тази максима е доказана, тъй като е ясно, че когато се взираш в детайлите, губиш представа за цялата картина и можеш да пропуснеш важни елементи от другите парчета на картината – това е и идеята на филма. Не позволявайте да ви отвличат вниманието с фокуси; когато някой маг ви омагьоса с изкусния си трик, винаги има по-важно събитие, което тече в момента и което вие изпускате в периферията на полезрението поради това, че са ви отвлекли вниманието. Това между другото се случва доста често и в България – отвличат ни вниманието с някое събитие-трик, което става дъвка за обществото, докато в момента се прокарва нещо голямо, което остава незабелязано от масата. Другата идея на филма според мен, прокарана от напрежението между представителката на Интерпол (Мелани Лоран) и гланият детектив от ФРБ (Марк Ръфало) е, че понякога в живота е нужна и помалко магия, за да е по-интересно и по-леко и че някои неща не е нужно да ги виждаш, за да знаеш, че съществуват.

На лентата й липсва детайлното разгръщане на образите, на които пък им липсва дълбочина; няма ги и сериозните, общочовешки теми за анализ и проблеми за  решаване. Въпреки това филмът е зрелищен, увлекателен (не смееш да отклониш поглед за миг, за да не изпуснеш някой детайл), динамичен (не усещаш как минава времето), интересен, донякъде с неочакван край и е добро предложение за разтоварване в летните вечери.