 |
Васил Петров излезе на сцената на 7 Октомври заедно с Врачанската филхармония „Симфониета“ с диригент Христо Павлов, с Йордан Тоновски джаз трио и солистите Зорница Иларионова и Кай Орлинов (цигулка).
Концертът беше открит от Врачанската филхармония със сюита от мюзикъла „Оклахома“, след което Васил Петров излезе на сцената и изпълни любима песен от филма „Светлините на града“ на Чарли Чаплин (“Smile”) и ни разтопи; продължи с боса новата на Антонио Карлос Жубим “The girl from Ipanema”; и няколко парчета на музикантите от Бийтълс като “Yesterday”, “Something”, “Michelle, ma belle”. След това на сцената излязоха Зорница Иларионова и Кай Орлинов, които ни изпълниха на цигулките си дует на Сарасате „Навара“ за две цигулки, който беше страхотен; в определени моменти, ако само слушаш, а не гледаш изпълнителите, ще помислиш, че свири един цигулар, не двама, прекрасен синхрон между двамата и заслужени аплодисменти. След това Васил Петров се върна с филмовата тема “Caravan” на Дюк Елингтън (страхотно), после ме разтопи и размечта с “Feelings” на Moris Albert и “Can’t take my eyes off you” на Frankie Vali; продължи с филмовата тема “Where do I begin to tell the story of how great a love can be….” и “Killing me softly” на Charles Fox/Norman Gimbel. Старахотни изпълнения; топлота и чувство лъхаха от сцената.
Отново на сцената излезе Зорница Иларионова и ни изпълни цигански мотиви „Цигански напеви“ от Сарасате; което изпълнение много ми хареса, напомни ми на изпълнението на цигански мотиви, което съм слушала на живо от свитовноизвестния цигулар Максим Венгеров; Зорница не му отстъпва по техника, просто още не е станала толкова известна; не случайно Васил Петров я нарича виртуозна. Браво. Поздравления и за Врачанската филхармония! Не защото идват от моят роден град, а защото са много добри изпълнители. Накрая концертът завърши с “New York, New York” на Франк Синатра. Много беше приятно и двата часа отлетяха толкова бързо, че хората не искаха да си тръгват (включително и ние); стояха на крака и аплодираха бурно, което накара Васил Петров да направи цели пет биса: започна в дует с Зорница Иларионова с “My way” на Франк Синатра, продължи на испански с “Besame mucho”; “Strangers in the night” и "Fly me to the moon" отново на Франк Синатра, когото много обичам (слушам го често в колата); и завърши с “Where do I begin”. Както някои зрители казаха: тръгнахме си щастливи, с пълни души; любими парчета, изключително изпълнение, музиканти на високо ниво; много вълнуващо изживяване; ръцете ме заболяха от ръкопляскане, но си струваше. Поздравления за прекрасният концерт!
Накрая се появи в мен един въпрос: защо билетите бяха толкова евтини? Все пак при намален капацитет на залите, намален брой концерти и толкова високо ниво на изпълнители зрителите ще са съгласни да платят и малко повечко.
Малко инфо във връзка с противоепидемиологичната обстановка, за тези, които се страхуват да ходят на културни мероприятия: на входа на залата служител мереше температурата на зрителите, почти всички зрители бяха с маски и настаняването беше шахматно по редове през място. Все пак животът трябва да продължи.
снимките са на фотографа Васко Врачевски
Публикации
