Симфониета-Враца с концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на Теодосий Спасов

 

На 06 Март в Градската концертна зала на град Враца, Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „ЮБИЛЕЙ“ в чест на 65-годишния юбилей на Теодосий Спасов. Солисти бяха Теодосий Спасов (кавал) и Боян Иванов (кларинет), а диригент бе Христо Павлов. Почти преди месец пак бях във Враца и присъствах на концерт на оркестъра, който ми хареса, за това реших и сега да не пропусна този юбилеен концерт и за щастие преди концерта намерих едно място от допълнителните, които бяха пуснали.

В програмата бяха включени различни произведения – от части от опери до авторски пиеси на юбиляра. Концертът започна с позната и любима увертюра към операта „Травиата“ от Джузепе Верди (стори ми се малко отсечено, а не плавно изпълнение, с което съм свикнала, но все пак това си е решение на диригента). След това програмата продължи с участие на единия солист в концертна Фантазия за кларинет и оркестър от  Л. Басси по мотиви из операта „Риголето“ на Джузепе Верди – страхотно изпълнение и на Боян Иванов на кларинета, и на оркестъра, много ми хареса тази концертна фантазия. След това програмата продължи с Хоро Стакато от Г. Динику / П. Владигеров, балкански, ако не и типично български ритми. След това чухме Концерт за кавал и кларинет от Теодосий Спасов в изпълнение на двамата солисти. Концертът беше в три части, добре, че наблизо седеше музикант от оркестъра, който беше само зрител, по чиято липса на пляскане разбрах след първата част, че концертът продължава и може да не се пляска след всяка част – нещо, което в Зала България в София по- се спазва, отколкото от публиката във Враца; концертът не ми допадна много. След това програмата продължи с три авторски пиеси на Теодосий Спасов - „Островът на козите“, „Йовка Кумановка“, „Странен повод“, като преди всяка пиеса, композиторът представяше кратка история по създаването й. Преди края на последната, четвърта пиеса, диригентът помоли юбиляра да затвори очи и на сцената излезе Васил Петров, след което започна да пее „Девойко, Мари Хубава“, а след малко се включи и кавалджията, и целия оркестър. Страхотно изпълнение, цялата настръхнах, залата, мисля, беше очарована от изненадата. Накрая концертът завърши с последната пиеса - „Цигански Танц“ за кавал и оркестър от Теодосий Спасов, която взриви залата, аз определено танцувах на мястото си. Последваха бурни аплодисменти, залата стана на крака (което между впрочем е много модерно напоследък при всеки концерт и оперен спектакъл) и музикантите изсвириха на бис „Цигански танц“, по време на което зрителите пляскаха, а аз почти танцувах на място. И така, с приповдигнато настроение в залата, концертът завърши. Браво, получи се въодушевено, ритмично, музикално, страхотно отбелязване на юбилея на Теодосий Спасов във Враца, дано да е останал и той доволен.

 

 

Симфониета-Враца с концерт „270 години МОЦАРТ“

 

На 10 февруари Симфоничният оркестър Симфониета-Враца представи концерта „270 години МОЦАРТ“ в Градската концертна зала на град Враца. Тъй като по това време съм в родния си град, реших да посетя концерта. Слушала съм Врачанската филхармония „Симфониета“ само веднъж до сега преди 5 години и ми бе интересно да ги слушам отново.

В програмата бяха включени три произведения: увертюра към операта „Душата на философа“ („Английска опера“ или „Орфей и Евридика“) от Й. Хайдн; увертюра към операта „Вълшебната флейта“ на В. Моцарт; и „Реквием“ за солисти, хор и оркестър в ре минор на В. Моцарт. С програмата диригентът Христо Павлов чества 270 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт. И трите произведения са написани през 1791, годината, в която Моцарт е починал. В началото на концерта, диригентът ни представи програмата като каза, че трите произведения са посветени на спасението на душата. И трите претворяват вечната тема за живота и смъртта, но всяко едно от тях ѝ задава своята различна перспектива. В реда на концертната програма музиката „разказва“ за силата на любовта, за борбата между доброто и злото, за спасението на душата и вечния покой.

Преди концерта малко ме учуди организацията, свикнала със софийските зали. Тук няма гардероб, където да можеш да си оставиш връхните дрехи, няма разпоредители, които проверяват билети и пускат в залата, никой не казва „заповядайте в залата“, а редовете са много тесни, но пък залата е доста нова и изглежда добре. Цената на билета е скандално ниска според мен за музиката и високото ниво на музикантите и певците. Много ме зарадва състава на оркестъра – пълен с много млади хора; Браво. Концертът можеше да се гледа на живо в 7Arts.bg.

"Реквием" на Моцарт за солисти, хор и оркестър бе със специалното участие на солистите: Ина Кънчева (сопран), Анна Янкова (мецосопран), Михаил Михайлов (тенор), Георги Бейков (бас) и Академичния хор на Филхармония "Олтения" от гр. Крайова, Румъния.

Концертът беше много приятен и вдъхновяващ и определено не съжалих, че излязох в мразовитото и мъгливо време, за да отида до залата. Първите две увертюри бяха доста кратки, хареса ми повече увертюрата към „Вълшебната флейта“, която опера в момента е включена в програмата на Софийската опера, а аз съм гледала и в Берлин. „Реквием“ е огромно произведение в много части. Учудих се музикантите и хора как издържаха четиридесет минути и повече без почивка. Харесаха ми гласът на тенора Михаил Мехайлов, а иначе и четиримата солисти пяха много добре, хорът също. Страхотно изпълнение на солистите, хора и оркестъра, което получи подвиквания Браво и дълги аплодисменти. Браво за страхотното изпълнение и страхотния концерт.

 

Академичен хор на Филхармонията Олтения, Крайова (Румъния) е основан през 1953 г., един от най-уважаваните професионални хорови състави в Румъния. С около 45 членове, хорът изпълнява богат репертоар от над 1000 произведения, от ренесансова полифония до съвременни творби. Дейността му включва както акапелни концерти, така и големи вокално-симфонични шедьоври. Дълбоко отдаден на румънското музикално наследство, хорът редовно изпълнява и международни хорови произведения на национални и международни сцени.

SymphoNY Way на Васил Петров, празник за душата

 

Снощи с приятели се насладихме на концерта в зала България на Васил Петров, част от турнето му “SymphoNY Way".  Тук ще отворя скоба: преди почти две години гледах Коледния концерт във Враца на Васил Петров с Врачанската филхармония и сега, виждайки рекламите за този концерт си казах, че не трябва да се пропуска.)

Васил Петров излезе на сцената на 7 Октомври заедно с Врачанската филхармония „Симфониета“ с диригент Христо Павлов, с Йордан Тоновски джаз трио и солистите Зорница Иларионова и Кай Орлинов (цигулка).

Концертът беше открит от Врачанската филхармония със сюита от мюзикъла „Оклахома“, след което Васил Петров излезе на сцената и изпълни любима песен от филма „Светлините на града“ на Чарли Чаплин (“Smile”) и ни разтопи; продължи с боса новата на Антонио Карлос Жубим “The girl from Ipanema”; и няколко парчета на музикантите от Бийтълс като “Yesterday”, “Something”, “Michelle, ma belle”. След това на сцената излязоха Зорница Иларионова и Кай Орлинов, които ни изпълниха на цигулките си дует на Сарасате „Навара“ за две цигулки, който беше страхотен; в определени моменти, ако само слушаш, а не гледаш изпълнителите, ще помислиш, че свири един цигулар, не двама, прекрасен синхрон между двамата и заслужени аплодисменти. След това Васил Петров се върна с филмовата тема “Caravan” на Дюк Елингтън (страхотно), после ме разтопи и размечта с “Feelings” на Moris  Albert и “Can’t take my eyes off you” на Frankie Vali; продължи с филмовата тема “Where do I begin to tell the story of how great a love can be….” и “Killing me softly” на Charles Fox/Norman Gimbel. Старахотни изпълнения; топлота и чувство лъхаха от сцената. 

Отново на сцената излезе Зорница Иларионова и ни изпълни цигански мотиви „Цигански напеви“ от Сарасате; което изпълнение много ми хареса, напомни ми на изпълнението на цигански мотиви, което съм слушала на живо от свитовноизвестния цигулар Максим Венгеров; Зорница не му отстъпва по техника, просто още не е станала толкова известна; не случайно Васил Петров я нарича виртуозна. Браво. Поздравления и за Врачанската филхармония! Не защото идват от моят роден град, а защото са много добри изпълнители. Накрая концертът завърши с “New York, New York” на Франк Синатра. Много беше приятно и двата часа отлетяха толкова бързо, че хората не искаха да си тръгват (включително и ние); стояха на крака и аплодираха бурно, което накара Васил Петров да направи цели пет биса: започна в дует с Зорница Иларионова с “My way” на Франк Синатра, продължи на испански с “Besame mucho”; “Strangers in the night” и "Fly me to the moon" отново на Франк Синатра, когото много обичам (слушам го често в колата); и завърши с “Where do I begin”. Както някои зрители казаха: тръгнахме си щастливи, с пълни души; любими парчета, изключително изпълнение, музиканти на високо ниво; много вълнуващо изживяване; ръцете ме заболяха от ръкопляскане, но си струваше. Поздравления за прекрасният концерт!

 

Накрая се появи в мен един въпрос: защо билетите бяха толкова евтини? Все пак при намален капацитет на залите, намален брой концерти и толкова високо ниво на изпълнители зрителите ще са съгласни да платят и малко повечко.

Малко инфо във връзка с противоепидемиологичната обстановка, за тези, които се страхуват да ходят на културни мероприятия: на входа на залата служител мереше температурата на  зрителите, почти всички зрители бяха с маски и настаняването беше шахматно по редове през място. Все пак животът трябва да продължи.

снимките са на фотографа Васко Врачевски